Навръх националния ни празник 3 март мой приятел се отказа от България. Взе американско гражданство. Положил клетва, че е американец.
Признавам си, стана ми кофти, заболя ме, замислих се.
Аз не бих го направила, защото за мен това е все едно да се откажа от детството си, от родителите си, от приятелите си.
Висенето по спирките в столицата София, при нула градуса, в очакване на автобуса спасение, който така и не идва, освен че е физическо изпитание, дава повод и да се замислиш, да понаблюдаваш наоколо...
Колко още млади, интелигентни и образовани хора ще потърсят мястото си другаде и ще изтриват спомените си? И какво остава тук - оскотени, вдебилени, първосигнални хора...
Продължавам да чакам автобуса и да наблюдавам... Локви, кал, преобърнато кошче за боклук, 3-4 бездомни кучета, гора от панелки.
Замислям се дали пък моят приятел не е използвал правото си на избор по най-добрия начин.
Махам с ръка, хващам такси и си казвам: Няма проблем, шъ съ опраим.
USD
CHF
EUR
GBP
МайкълКапустин
на 09.03.2010 в 17:44:28 #41Леле Румене ти колко си луд! Евала, че си упорит, един модерен БОТЕВ си ти!
МайкълКапустин
на 09.03.2010 в 17:36:19 #40Просто тук е по-трудно. Ако не можеш да се оправиш- имигрирай. Нормално, слабите бягат, силните се адаптираме.
don
на 09.03.2010 в 17:17:20 #39А дали децата на нещастни хора, откъснати от корените си , могат да израстнат щастливи? Силно се съмнявам. Това детство, което ни сме изкарали в България- безгрижно и пълно с игри, без никаква мисъл за пари и неволи ,нашите деца няма да го повторят. Дори да имаме всичките пари на света. Родителите ни умряха от мъка по нас. Преди дни погребаха баща ми в България. Така и не успях да го видя...Вие в БГ никога няма да го разберете... Не съветвам никого какво да прави с живота си. Но мислете добре кое е по-важно.
Минувач
на 09.03.2010 в 11:42:51 #38Нори, шъ тъ опраим.
chav
на 09.03.2010 в 09:06:28 #37обаче децата им са щастливи...........за огромна жалост, а внуците им дажеи български няма да знаят........мъка, мъка
don
на 09.03.2010 в 02:35:09 #36Накратко: щастлив емигрант няма.
БулaвaSSNX30
на 08.03.2010 в 20:45:59 #35БГ признава двойното гражданство, така че от бг-ска гледна точка приемането на друго гражданство не изисква отказване от българското. От американска страна само се казва, че с приемането на американско гражданство приемащият се отказва от лоялността към който и да е чужд монарх или държавен глава. демек ако стане война няма да се бие на негова страна.
tranquiler
на 08.03.2010 в 17:47:28 #34Глупавоооооооооооооооооо.
Dedova Usukanitca
на 08.03.2010 в 17:38:20 #33Абе няма лошо, родина е там където се чувстваш най-добре! Вкрайна сметка човек живее за себе си за семейството си, за близките си. Държавата не е важна, важно е да живееш в мир със себе си. Ако не успееш в България, може да не успееш в Германия, но да ти провърви в ЮАР, е няма лошо... Свят голям човек трябва да си търси щастието да върви напред. Така че да обвиняваш някой, че не му харесва България или друг, че си сменил гражданството е просто отношение, което няма значение. Въпросът е сам да направиш избора. Аз съм си добре в България и си обичам сивите панелки големите дупки, тъпите политици и интелигентните катаджии, някак си обичам нашето мило блато и се чувствам чудесно докато тепам в лепкавата кал пред блока под сърдития взор на скопения черен Мурджо. Обичам и българските завистници, малоумници и боклуци с които е пълно навред и им се радвам от сърце!!! Та така! Лошо няма
Dr Mancho
на 08.03.2010 в 16:40:43 #32В същото време живеещите в чужбина не бива да изпадат в ситуацията на "уредил се" и да оплюват всеки останал. Напротив - много хора се опитват да раздвижат нещата при наличие на почти нулеви шансове за успех. Изключително важно е съхраняването на взаимното уважение и помощ между съвестните хора вън и вътре.
Dr Mancho
на 08.03.2010 в 16:34:43 #31Въпросът не бива да се профанизира с "оставащи" и "бягащи". Погледнато обективно т. нар. "бягащи" връщат огромни суми в страната с покупката на имоти, с инвестиции и най-вече - с подпомагане на близки и роднини. В този смисъл чуждестранната диаспора е от огромно икономическо значение, без което общественото потребление на фона на липсата на производство би пострадало. Що се отнася до опита в една чужда и много по-добре работеща среда дори и 5% от т. нар. квалифицирани "избягали" да се върнат обратно - това ще има невероятно значение за българското развитие в бъдеще. България и българската култура не са на някой, те принадлежат на всеки човек с българско самосъзнание, независимо къде се намира. Да не забравяме, че българската емиграция през вековете е била източник на прогресивни идеи и хора - политици, културни дейци, революционери.
Чоко
на 08.03.2010 в 16:27:09 #30Ако прочетете внимателно коментарите ще видите как в повечето упорито се отказваме да видим, че НИЕ И САМО НИЕ сме си виновни за положението, в което сме. Търпим ли управниците си? Правим ли забележка на простаците, които си изхърлят боклука през балкона? Търпим ли да ни мачкат? Търпим. Веднага щом болшинството от нас престане да търси виновник (политици, ченгета, мръсници, цигани и пр) за проблемите си, положението ще започне да се оправя. Обаче нито секунда по-рано.
rumen221s
на 08.03.2010 в 11:23:09 #29Приятели, - Оптимизма ще се върне когато...: Първо - Държавата да преведе парите на общините. Неразплащането на местно ниво е убийствено за дребните и средните изпълнители. - Да бъде нормализирано връщането на ДДС и плащането от Еврофондовете. - Да не се бърза с изплащането на договори на предишното Правителство, ако не приемат анекс за 10% редукция на плащанията и пълна финансова и техническа ревизия на претендираните дейности. Второ - Да не се допуска стартиране на проекти, чрез публично-частно партньорство, при финансово неучастие на държавата. Участието на държавата да е с 1 лев, но с изричното условие, за пълен финансов и технически контрол. - За подпомагане на селското стопанство, да се създаде „Водна компания”, която да възстанови с Еврофондаве Хидромелиоративната инфраструктура, обслужваща повече от една община. - Създаване във всички Общини на Общинско-Държавни фирми „Общинска инфраструктура”, финансирани от Държавата с парите, които сега се раздават като „социални помощи” на трудоспособни граждани и с „инфраструктурни” пари от ЕС. Трето - Недопускане намаление на минималните задължителни резерви на търговските банки от 10 на 7,5 процента. - Чрез ББР, да се проведе мощно нисколихвено кредитиране (3-5%), на всички износно ориентирани фирми. - Държавни гаранции за инпортни сделки. Четвърто - За Общините да се ползва мостово финансиране от фискалния резерв. - Продажба на допълнителните права по Протокола от Киото. - Да се приватизират миноритарните дялове на държавата, но цената им днес е неизгодна. - За бизнеса да не се въвежда секюритизация на дълговете към държавата - т.е. да не се дава възможност да погасяват задълженията си, без да внасят начислените санкции за просрочие. Пето Трябва да сме наясно, че предпазливостта сега, в никакъв случай не е проява на здрав разум. По-добре да се действа сега, защото дойде времета да използваме „белите пари от резерва, за да не дойдат черни дни”...!
OZZY
на 08.03.2010 в 00:18:52 #28До Българина №37 - Аз немога и незнам много но оставам в България и ще направя всичко което мога за нещо по-добро в България. А всички заминаващи /бягащи/ хич и да не се връщат обратно. Много е лесно така наготово и да се биете в гърдите, че кой знае какво сте направили и как сте се мъчили в чужбината. Може много да се пише - но и това стига...
Ender
на 07.03.2010 в 23:03:39 #27Bulgarian По добре не идвайте, че виждате какво се случва с Дянков. Л@**а и помия в огромни количества.
Bulgarian
на 07.03.2010 в 19:14:16 #26Той не се е отказал от детството, роднините и приятелите, а от Гоце, Трактора, Червената Мафия, Комунистическия ДС-октопод, Феодалните старци, Ахмед Доган, Мутро-Посткомунизма, от полицията със служители топ-мафиоти, от съда с криминални съдии имунизирани срещу закона. От правото да работиш за тъп ченгесарски "бизнесмен" със сержантско образование срещу етиопска надница на европейски цени, за да може да кара яхта на Бахамските острови. От това се отказваме всички ние в емиграция. А че в България остава наистина шлака и кофти мат'рял е вярно...Може би ще ни повикате някой ден...
ba4kator
на 07.03.2010 в 17:54:42 #25wqweto, Хубаво е да си оптимист,само че ще ти е много трудно да я ''вьзродиш'' Бьлгария.Дьржавата е с разбита икономика и липса на производство ,намяляваща работна сила и определено липса на добьр мениджьрски потенциал .Бьлгария е много спокойно място за живеене и прекарване на последните години от живота- за пенсионерите.Но за младите и за тези който искат да изкарват добри пари и да се доказват като специалисти -не става.Изборьт е строго индивидуален и всеки си носи крьста.Аз напуснах Бьлгария преди 10 години,ще поработя още,ще купя още някой друг апартамент и на крьглата си 50 годишнина се заврьщам сьс семейството си -завинаги ,но като пенсионер.Пьк и не е лошо да се види свят, а детето ще избере пьтя си ,но мисля че няма да е кьм Бьлгария.
wqweto
на 07.03.2010 в 17:28:29 #24>> Та думата ми за това колко осакатена българската нация остана след това дълг комунистическо и пост-комунистическо управление Не ти ли се струва достойно да направиш нещо за "излекуването" на нацията. Образование. Бъди новия Паисий! Чета за младежите студували по спирките и са замислих. Аз бях младеж, бях по спирките, но след 21-вата ми годишнина вече не съм. Просто си купих кола. Не съм си тръгнал, не съм избягал, не съм се отказал, не съм се отчаял, просто не ми се налага да ползвам СКГТ. Напротив, тук съм и съм по-добър от всякога и смятам да положа усилия възродя тази страна! Радвам се, че не съм сам и има хора и като Meteorа. Няма страшно, успехът ни е гарантиран...
Persil
на 07.03.2010 в 14:45:05 #23Сърцето ми се свива от правотата на избралите емиграцията. Свива се и за тези, които нямаме силата, нагласата, възрастта да избягаме от страната си или да я спасим от безнадеждната й съдба.
Dr Mancho
на 07.03.2010 в 10:23:26 #22Животът е чудесен, радвайте му се, докато дишаме. Намираме си нишата, не забравяме откъде сме тръгнали, но гледаме напред, опознаваме нови и нови хора, светове, борим се. Не е важно какви сме по националност, а да сме добри хора. Да живеем без да пречим на другите, като уважаваме правото им на мнение и избор. Един познат-словенец каза "преди 100 години не е имало Словения, след 100 години може би няма да има, но това не ме прави по-малко човек или по-лош или по-добър човек."