След като откри ръст на индустрията през март с цели 7.7%, националната статистика откри и подобрение в консумацията ни с цели 4.8 на сто.
Или през март 2009 г. общият разход на лице от домакинствата е 254.32 лв. - ръст от 5% спрямо март 2008 г.

Проблемът е дали този ръст е дефлиран с над 10% инфлация от пролетта на 2008 г. досега. Защото ако не е така, ще се окаже, че вместо да ядем повече, само харчим повече за едно и също количество храна, дори за по-малко като килограми.

Впрочем статистиците може и да са прави. След като през март 2009 г. личният ни доход е бил 287.37 лв. на месец (ръст от 9% спрямо мярт 2008 г.), това физическо увеличение на потреблението може и да е факт.

И може да излезе права една баба в квартала, която е яростна противничка на депутати и министри, защото не искали да й оправят битието - т. е. стандарта на живот.
И ги нарича само крадци и бандити. Нейният проблем е, че тя вече четвърт век е пенсионерка и дори да има малко в купичката, то й е гарантирано от държавата.

Ако теглим чертата под статистическите уравнения с много неизвестни, ще видим, че поне в България засега населението, т.е. домакинствата, се дели на три групи.

В първата влизат онези, които няма да загубят особено от кризата или поне ще устискат жизнения си стандарт отпреди фалита на Лемън Брадърс.
Втората група включва тези, които определено ще загубят много, ако ли не и всичко от кризата -безработни, пуснати в безплатен отпуск, изведени на съкратен работен ден или на съкратена седмица.
В третата група са всички  останали, на които не им пука особено, защото и в криза, и при бум си остават единствено и само нетни консуматори на социалните и осигурителните фондове на държавата, без да са платили в тях когато и да е било каквито и да са данъци, такси и вноски.

Така че занапред е добре статистиците да провеждат по три паралелни изследвания, когато определят кой печели или губи в кризата.
Защото от една тава свинско със зеле можеш да си вземеш само мръвка, смесено или само зеленчук.