Защо ли досега си мислехме, че средностатистическият българин, каращ 20-годишната си още по-средностатистическа кола, въобще не е заплашен от бомбения ужас, разиграл се днес в центъра на София.

Някак си бяхме посвикнали тези неща “да спохождат” Мерцедеси, “баварки” и “голфове” и техните “ъндърграунд” стопани – не че това свикване е нормално, но поне е логично.

Обаче нещата не били такива, цинизмът и патологичната слободия на някои са достигнали талкива огромни висоти, че започнаха да взривяват автомобили не само посред бял ден, но и на метри от училище, пълно с деца (това последното е ако се установи, че Реното е било взривено дистанционно).

Кога ли ще дойде чувството, че въпреки всички мерки, рейтинги, главни секретари, генерали, суперакции и прочие, неизбежното се случва и ще се случва.

По малко от два месеца, след като из София се стреляха на поразия, по почина – хаотична стрелба на кашишко учение, в идеалния център на столицата млада жена беше разкъсана от взрив, докато си караше спокойно колата.

А какво ли ни чака след още месец?