В края на месец май Министерството на образованието обяви проект за безплатна едноседмична почивка за ученици и учители през лятото. Целта е те да се възстановят от негативните последици, които пандемията е оказала върху психичното им здраве - нещо, от което със сигурност имат нужда.

По данни на УНИЦЕФ заради изолацията все повече деца изпитват страх, самотност, раздразнителност или скука. Значителна част от учителите пък признават, че са емоционално изтощени и натоварени с допълнителни служебни ангажименти покрай онлайн обучението.

В този контекст т.нар. програма "Отново заедно" изглежда като напълно уместна инициатива. Въпреки оптимистичното си име обаче тя по-скоро ще доведе до разделение, а не до заедност в образователните среди, защото оставя твърде много бели полета.

Всеизвестно е, че нищо не е толкова хубаво, колкото изглежда на пръв поглед. Така и тук има уловка, тъй като се оказва, че отпуснатите 15 млн. лв. по проекта ще са достатъчни за почивката на едва 30 000 ученици и придружаващи ги педагогически специалисти. Оттук и логичният въпрос на какъв принцип следва да бъдат избрани въпросните късметлии. Ясен отговор обаче МОН така и не дава. Вместо това на практика си измива ръцете, прехвърляйки на училищните ръководства отговорността да зададат критериите за подбор. Те, разбира се, далеч не желаят да бъдат обвинени в субективизъм и дискриминация, така че с готовност решават да поделят тази отговорност с родителите. Очевидно е обаче, че колкото повече страни се опитват да вземат единно решение, толкова по-малко вероятно е това да се случи, или поне по такъв начин, че да удовлетворява всички. Съвсем очаквано по въпроса вече има разнобой- едни настояват да се даде предимство на деца в неравностойно положение, други - на тези, учили най-продължително онлайн, а трети се застъпват за отличниците. Накратко, какъвто и критерий да бъде определен, едно е сигурно - пренебрегнати и недоволни сред ученици и родители ще има, и то много. А това надали ще помогне за понижаване на натрупаното напрежение, каквато заявка в крайна сметка прави МОН с програмата за безплатно летуване.

И ако недостатъкът на проекта по отношение на учениците са ограничението в бройките и недостигът на квоти за желаещите, то по-сериозният препъникамък вероятно ще се окаже въпросът дали изобщо ще има кандидати сред педагогическите специалисти да придружават сформираните групи.

Ще попитате: че кой би отказал безплатно море? Вероятно и от МОН очакват, че учителите самоотвержено ще се включат в инициативата, пък дори и с благодарност, че им се предоставя подобна възможност. Вместо с бански костюм и слънцезащитен крем обаче, те по-скоро ще трябва да се запасят със здрави нерви (и достатъчно таблетки валидол), защото - да не се заблуждаваме - за тях това съвсем няма да бъде "почивка" в стандартния смисъл на думата, а тежък 24-часов труд. Е, кой учител доброволно би се подложил на подобно "самобичуване", както мнозина от самите тях определят идеята, освен ако не получи и съответното подобаващо заплащане за поетия ангажимент? А щом е необходим финансов стимул, за да бъдат учителите убедени да се включат в инициативата, благовидният аргумент на МОН, че програмата е замислена с грижа и за тяхното психично здраве, а не като полагане на извънреден труд... издиша. Както красноречиво е обобщено в емблематичния филм "С деца на море" - "Когато ти плащат, е командировка, а когато си плащаш, е курорт".

Да не забравяме и че МОН не очаква от учителите единствено да надзирават своите питомци (открай време ролята им на пъдари е по подразбиране), но и да им осигурят богата "културна, спортна или друг вид социална програма", с която да запълнят натрупаните дефицити заради пандемията.

Ако следваме стриктно тези амбициозни изисквания, програмата, която очевидно се очаква да бъде организирана от преподавателите, би изглеждала, например, така: Денят започва със сутрешен урок по история - на шезлонгите край басейна, все пак в хотела чинове няма. Следва и организиране на конкурс за най-атрактивно селфи с: а) музеен експонат, б) природен феномен, в) археологическа разкопка - с цел практическо приложение на "наученото" (пък и нали децата трябва да се тагнат в социалните мрежи). Да приемем, че с това учителят се е отчел с образователната част. Продължаваме с втора точка от дневния ред: следобеден балконинг в хотела за подобряване на равновесието, координацията и общия физически тонус на учениците (препоръка към родителите - съберете превантивно пари за ремонти). За късмет задачата за запълване на социалните дефицити се оказва най-лесна - денят завършва в най-близкия бар/дискотека/кръчма с коктейл в ръка (а за учителя може би двоен).

Да се надяваме, че това е просто един силно хиперболизиран пример за това в какво заплашва да се превърне една такова летуване с ученици. Ясно е обаче, че на учителите, включили се в проекта, ще им се наложи да бъдат универсални войници - едновременно екскурзоводи, аниматори, другари, звероукротители. Е, може ли да ги виним, ако не желаят да се подложат доброволно на подобна "почивка"?

Ситуацията с проекта "Отново заедно" значително напомня на фиаското с "пенсионерската" програма отпреди десетина години на тогавашния социален министър Емилия Масларова - от предвидените 15 000 възрастни хора, които да бъдат изпратени с държавни пари на море през есента, на практика се включиха малко над 3000. Именно заради липсата на желаещи се стигна до преждевременната отмяна на програмата само няколко месеца след обявяването й.

Дали проектът на МОН ще има същата участ, е рано да се каже. Ако все пак той се осъществи обаче, има всички предпоставки в края на лятото да се стигне до взривоопасната комбинация от огорчени и пренебрегнати ученици, недоволни родители и още по-изтощени психически учители. И въпреки добрите намерения на МОН, наесен едва ли на някого ще му е до песен...