Щастлива случайност или предизборно мероприятие по руски тертип?

За да не страня от колективното въодушевление, което приемането на костите на цар Самуил в София предизвика в събота, оставих коментара си за следващите дни. И добре направих, защото мога да се позова на мнението и на един от нашите най-уважавани историци - проф. Милко Палангурски, който запита: "Ковчезите не трябваше ли да са два? И като не проверихме един елементарен вече за научно решение въпрос, няма ли да се питаме, ама защо погребахме само един цар? Ами затова отговорът ми е един - правим предизборна кампания.

Науката е за глупаците, а политиката е за Негово превъзходителство!!!". Проф. Палангурски стига до този извод, заради бързането, което е попречило да се направи ДНК анализ на костите, намерени заедно с тези на цар Самуил на остров "Св. Ахил". За тях се предполага, че са на сина му Гаврил Радомир - също цар на България, сражавал се срещу византийците, на когото също дължим памет и внимание.

А пък "негово превъзходителство" е самият Румен Радев, както е обявен в поканата за събитието. Може да е заради объркване на протоколите, доколкото това обръщение традиционно се използва за дипломати. Но може и да има връщане към монархическия протокол, където обръщението е за аристократи, а Румен Радев вече да се чувства такъв, щом се е "отъркал" в царски кости.

Но политическата употреба от страна на последното правителство на тленните останки на цар Самуил, за чието придобиване са работили не малко предходни български правителства, не го омаловажава и то формира един от редките позитивни национални консенсуси. Той обаче не отрича правото и на алтернативни гледни точки: например, че полагането на цар Самуил извън остров "Свети Ахил" нарушава волята му.

И че за да я следваме, трябваше да настояваме тленните му останки да бъдат върнати там, вместо пренесени в София. Както и да съдействаме и за възстановяването на църквата на острова, където най-вероятно цар Самуил е искал да бъде вечният му сън. Това край другото щеше да е мотив повече наши сънародници да стигнат до остров "Свети Ахил" и да го почувстват свое място, без да отъждествяват представата си за България с територията ѝ.

Още повече, че за да оценим ролята на цар Самуил, трябва да го оставим да живее в своето време преди 1000 години, а не да го подчиняваме на настоящите си въжделения и цели. Само така - в онзи исторически контекст, ще можем да разберем, да речем, факта, че е убил брат си Арон, за да запази властта си.

Цар Самуил влезе в световните медии: Български владетел и историческо завръщане

Церемонията получи широко медийно отразяване

От тази гледна точка е по-добре тленните му останки да са на остров "Свети Ахил", като така би се избегнала и притеснителната търговия с несъпоставими исторически ценности, в която не става ясно какво точно дава България, за да получи, според гръцка научна хипотеза от 80-те години на миналия век, костите на цар Самуил. И дали само предизборното бързане - в случая това би било най-щадящото обяснение - е попречило ценностите, които предаваме на Гърция, първо да бъдат изложени в Историческия музей, за да могат българите да ги разгледат и да се простят с тях.

И каква е гаранцията, че Гърция, след като веднъж е установила, че международните конвенции могат да бъдат заобиколени в отношенията с България, няма да поиска още ценности, за които претендира, че ѝ принадлежат. И дали съвсем скоро няма да я последва и Северна Македония. А и достатъчни ли са само официално обявените предмети за претенциите на Гърция, които никое правителство преди Радев не се е съгласило да удовлетвори. Няма ли и тук нещо скрито, каквито подозрения остави скоропостижното съгласие на Турция да замрази толкова изгоден за тях договор като този с "Боташ".

Министър-председателят ни склонен ли е навън да поема негласни ангажименти към съседите, в резултат от които вътре в страната да изглежда герой и да подхранва политическото си мнозинство? И ако с "Боташ" се получи някак нелепо, защото Радев играеше на спасител от договор, който сам беше благословил, то с цар Самуил удари десетката. Народът, чието настояще е белязано от все по-неудачни смени на властта и който е подгряван от ксенофобските истерии на националистите, имаше спешна нужда от една голяма инжекция славно българско минало. Още по-добра работа щеше да свърши цар Симеон, но и костите на цар Самуил бяха изключителна находка в случая.

Коментаторите се надпреварваха да се радват, че той е обединил нацията и това е така, но има продължение: обедини я около Радев. И "Негово превъзходителство", застанал до костите на цар Самуил, които е успял да договори с Мицотакис (надхитри гърците и натри носа на македонците - подсмихва се под мустак българинът), се превърна в главно действащо лице в събитие, осигурило му гарантирано одобрение.

То бе организирано с парадност, подходяща за филм на Лени Рифенщал, за да пренесе символна мощ от цар Самуил към Румен Радев и да преработи под похлупака на силна колективна емоция историята в политика, или по-точно във власт. Събитието бе на демонстрация на единството на нацията с властта, на неусетното им сливане в исторически превъзбудено тяло, готово да забрави всички политически съмнения и недоволства и чинно да гласува за Илияна Йотова.

Тя е не само официално посоченият кандидат за президент от Радев, но и те в тандем с години налагаха политика на прокремълски евроскептицизъм, която сега Радев прокарва през изпълнителната и законодателната власт и иска да продължи да го прави и през президентската. За целта обаче на "Дондуков" 2 трябва да остане бившето му "вице", което нито веднъж не възрази срещу проруските му изказвания и жестове, а сама им приглася, включително от трибуната на ООН. И той я възнагради с посрещане по малко от месец преди изборите на костите на цар Самуил в София, в което и на нея ѝ беше дадена главна роля.

Ще кажете, че пиша всичко това, защото съм от инициативния комитет на основния ѝ конкурент - Андрей Гюров, и ще е вярно. Но не ѝ ли станаха на много Йотова "служебните победи" още в началото на кампанията. Не стига, че я води "две в едно", като докато упражнява правомощията си на президент, фактически агитира, ами сега и славната ни история ѝ бе предоставена за предизборни цели. Какъвто впрочем опит, но неуспешен, тя вече направи с браненето на кирилицата неизвестно от кого.

Вярно е, разбира се, че тя не е виновна да влиза в кампания като действащ президент, след като конституцията позволява два последователни мандата. Но си спомням, например, че в подобна ситуация, когато Стефан Данаилов беше кандидат за вицепрезидент, се спря излъчването на сериала "Стъклен дом" с негово участие по бТВ. Това не беше задължително, а бе проява на политическа култура - да не си позволяваш нелоялна конкуренция и без да е санкционирана по закон. А че не е чист предизборен късмет пристигането на костите на цар Самуил точно сега, подсказва не само мнението на проф. Палангурски, а и московската аналогия.

Джамбазки за мощите на цар Самуил у нас: Скопие получи смъртно свидетелство и политически шамар

Даваме на Гърция 48 предмета с църковен произход

Въпреки че мощите на канонизирания велик руски княз Димитър Донски от векове са в Архангелския събор в Московския Кремъл, бяха открити тъкмо преди парламентарните избори в Русия през септември 2026 година, които Путин, както обикновено, убедително спечели. Той лично посещава Архангелския събор, за да разгледа саркофага с останките на княза, а РПЦ веднага ги признава за автентични.

Част от тях са изпратени към фронта в Украйна за духовна подкрепа на руските военнослужещи, а 12 дни преди гласуването та чак до самите избори са били изложени за поклонение. Мощите са открити в Москва и няма от къде до къде да бъдат пренесени, но затова пък предизборно предизвикват общомосковско литийно шествие. Ето защо "Москва не вярва на сълзи".