"Няма, няма да вървя с наведена глава, ще намеря смисъл да остана...".

Сори, Камене, не си актуален вече. Отдавна не си. Онзи смисъл, за който пееше ти, стана невидим и спокойно можеш да направиш кавър, но с друг текст, примерно - „ще вървя с наведена глава, няма смисъл да остана...". Не вярваш ли?

Питай тогава завърналите се наши медалисти от международната олимпиада по информатика в Канада. Златните им отличия не станаха повод да сложат розовите очила. Напротив, и без тях момчетата, които би следвало да се превърнат в национална гордост, бяха повече от честни - "Не виждаме смисъл да оставаме в България". Просто и ясно.

За разлика от отличниците ни по информатика, работещите в образователното министерство явно не искат да си свалят розовите очила..."Грижата за младите хора е най-важната национална кауза, за да осигурим европейско развитие на България", гласи част от Националната стратегия за младежта за периода 2010-2020, публикувана на сайта на МОМН. Явно доста ще трябва да се погрижат, ако искат да задържат способните и амбициозни млади хора в Европейска България.

Талантите ни, завърнали се от Канада, натриха носа на чиновниците от образователното ведомство, които в същата тази стратегия бяха посочили, че в момента от България емигрират основно представители на по-ниско образованите слоеве. Ако една торба медали от международна олимпиада (да не забравяме и че един от тях стана втори сред 292 участници!!) е показател за ниско образование, дано по-често да имаме повод да се хвалим с такива необразовани деца...

И дано позицията на медалистите ни по информатика, изречена насред горещото лято, стресне поне малко всички онези, които са свързани по някакъв начин с образователната ни система. Дано за малко поне им напомни, че голяма част от потенциала на онази Европейска България, за която пишат скучни доклади, не вижда смисъл да остане в нея.

"Изтичането на мозъци" от България не е спирало в последните две десетилетия. И ако някой продължава да се самозаблуждава и самоуспокоява, че емигрантите ни се занимават само с миене на чинии и тоалетни, нека да си свали своите замъглени от глупав патриотизъм очила. Отдавна отмина времето на заминаването "на всяка цена", на безразсъдното бягство.

"Не съм избягал", пееше Камен. Аз лично се сещам за трима мои скъпи хора, които избягаха, и които правят доста по-различни неща от това да мият чинии. Като цяло завършват висшето си образование и работят. Печелят достатъчно, за да не са в тежест на родителите си, като нерядко сами им помагат.

Приятелите ми са между 23 и 25-годишна възраст. При едно от малкото си връщания у нас един от тях ми каза - вие медиите наистина лъжете! Като ви чете човек, остава с впечатлението, че нещата са по-добре. Не са. По-зле са. Повярвай.

Отказах да споря с него, защото не виждах смисъл. А именно смисъл е необходим на всички млади хора у нас, независимо дали ще спечелят олимпиада по информатика или ще получат двойка на поредното контролно по математика. Смисълът обаче трудно оцелява, когато знаеш, че завършвайки висше образование у нас само може да мечтаеш за заплатата на чистачката в американското посолство; когато по централните софийски улици продължават да се движат каруци; когато момичетата в България мечтаят да получат силикон като подарък за бала...Какво да се прави - "шибан народ"... Чие беше това цветущо определение? А да, на един министър, професор...

Все пак независимо дали материалът у нас е "лош" или "народът шибан", в България все още има млади хора, които виждат смисъл в това да получават образование, да работят в страната си и да останат в нея. Вярно, не се интересуват много от политика, но пък печелят медали от престижни състезания и често стават повод за национална гордост. Поне за ден.

И ако сегашните ни управляващи не искат онзи виц, че от кризата у нас има два изхода - терминал едно и две, да стане реалност, трябва бързо да си свалят розовите очила.

Като за начало можеше господин премиерът да посрещне и медалистите ни на летището. Не защото трудът им е по-значим от този да рискуваш живота си в гасенето на пожари на чужда територия, а защото такъв жест би означавал доста солидна доза признание. И искрица надежда за това, че на някои от държавниците наистина му пука за бъдещето на нашата страна.

Спомняш ли си откога навън не си крещял, че ти си тук, че не си избягал...?