Дали се притеснихме от днешната новина, че САЩ ни питат каква е готовността ни за помощ при евентуални военни действия срещу Ирак. Ако това за някои е прозвучало стряскащо, ще трябва да свикват.

След “онази покана” от вчера, подобни питания, намеци, а и конкретни искания ще стават все по-чести, да не кажем – ежедневни.

Простата психология го доказва. Ние все още сме в етапа, в който трябва да бъдем старателни ученици, гледащи добре да научат урока си и максимално да се харесат с усърдието си на учителя. От своя страна всеки взискателен педагог знае, че най-добре е да извлече максимума от своя възпитаник, което е добре и за двамата.

Но в случая не става дума за класна стая, черна дъска и показалка, а за война (евентуална), самолети, летища и всичко останало, свързано все с тоя ред на мисли.

И най-добре ще е, свикването да искат от нас и ние съответно да даваме, да го съчетаем с изкуството да отказваме някои неща и да отклоняваме “по-неудобните” предложения.