Какво ни идва наум, все още неотърсили се от емоцията, че ще станем свидетели на кандидат-кметската кампания на колорит от типа Константин Папазов - Тити.

„На първо четене" става ясно едно - Тити има всички шансове да стане най-добрият кандидат-кмет сред баскетболните ни спецове и най-добрият баскетболен спец сред кандидат-кметовете.

Че няма да влезе с гръм и трясък на Московска е ясно - независимо от все още далечната дата на изборите.

И въпреки че - както и по време на незавършила спортна среща - е неправилно да се дават крайни прогнози - още преди началото дори на предизборната кампания можем да кажем, че Папазов няма кой знае какви шансове в компанията на Бойко Борисов и на необявения все още кандидат на левицата.

Тогава - защо? Какво кара една - спокойно можем да кажем - харизматична личност в спорта ни - да остави треньорската свирка, да смени кецовете и анцузите с лачени чепици и строг костюм и да се впусне в нещо, което хич не му е ясно?

Светлият пример на Йордан Лечков в Сливен ли? Едва ли. Тити Папазов за София не е това, което е Лечков за Сливен - пък и няма финансовите му възможности.

Славата? Че той си е известен и без да става кандидат-кмет. Хората му се радват и го тачат - което не е сигурно дали ще се запази след кампанията, защото нали знаете какво се случва с всеки, отъркал се в политиката.

Може би, след  като в края на месеца приключи договорът му с националния отбор ще му липсва адреналинът, та е решил да си го набавя чрез предизборни обиколки.

Не знаем.

За момента мотивите на Тити - Ще се кандидатирам за кмет на София, защото имам гражданска позиция - звучат малко като от пионерските времена.
 Че много хора имат гражданска позиция, пък не стават кандидат-кметове.

Отделно от всичко това е интересно как ще прозвучи откровеният отговор на Папазов на въпроса - ами ако наистина вземе, че стане кмет, какво ще прави тогава - готов ли е за това?

Най-вероятно повече от отговорите на тези въпроси ще бъдат намерени през идните дни и седмици.
Но ясно е едно - и то народът отдавна го е казал - „не е луд този, който яде баницата...."

Странна е позицията на Демократическата партия, а най-вероятно и на ДСБ - ако подкрепят Папазов - макар че още от централата на тъмносините да няма заявка за присъединяване към кандидатурата.

Какво предпоставя този съюз - ДП-Папазов-ДСБ (все още под въпрос).
Все пак от месеци се знае, че предстоящият местен вот е ключов - най-вече за това, да се види кой къде е и на какви позиции в политическото ни пространство.
Да не забравяме обаче и внушителните еврофондове, чакащи общините отличници.

Е, с тази кандидатура ли - и то тъкмо в София, където доскоро демократичните сили бяха тотални доминати, ДП и хората на Костов ще легитимират, че присъстват на политическата ни карта?

Едва ли това е целта. По-скоро внушението е друго.

С тази не чак толкова сериозна кандидатура - да ни извинява Тити Папазов - ДП и вероятно ДСБ или са се примирили със загубите - досегашни и бъдещи - в София, или по доста завоалиран начин искат да кажат - каквато е политическата ни ситуация, такава е и кандидатурата ни.

Но истината може да бъде и другаде (ако перифразираме неточно „Досиетата Х")

Пък и Тити може да се готви да вкара от трите метра в последната секунда...