През изминалите месеци забелязах, че има теми, които предизвикват противоречиви реакции във форума. По една обаче цари пълно единодушие: ромския въпрос. По какъвто и повод да бъдат споменати тези наши мургави съграждани, реакцията е винаги крайно единна в негативността си.
Затова с риск да бъда виртуално линчувана, тази седмица ще посветя бележките си именно този взривоопасен въпрос.
Всеки от нас има поне една неприятна “циганска” история, а повечето вероятно можем да се похвалим с цяла колекция.
Как да не сме агресивни тогава? Как да не сме...
Ами как. Като започнем с това, че твърде малко неща в този живот се решават с агресия. Има едно малцинство, което ни влудява. Но влудява или не, присъствието му в страната ни е факт. И ще бъде.
Какво предлагат авторите на някои разкривени от злоба писания? Да грабнем по един “Калашников” и да стреляме напосоки? Кой ще започне?
Решава ли това проблема? И ако не – други идеи?
Ромите са част от нашето общество. Това е един прост факт. Това, което са, е резултат от наслагвани с години навици, от наслоявана психология, от продължителен начин на живот.
Промяната на тези стереотипи няма да отнеме година. Нито две или три. Нито пет. Ще отнеме много, много повече.
В тази промяна участваме и ние. Приемайки я за невъзможна, обричаме нейното осъществяване.
Колко ще ни отнеме на нас да променим нагласата си? Година? Две? Пет? Или повече...
А колкото по-рано осъзнаем съучастието си, толкова по-добре.
За всички нас.