Уморихме се

Чудно тогава защо някаква огромна умора е налегнала всички ни. Пролетна да е - едва ли, има още време до задължителните витамини срещу нея.

Уморихме се обаче.

От прииждащите на вълни, на вълни новини от Запад - за нови държави, повлекли след себе си нови закани.

Уморихме се от вотове и недоверия, приличащи отстрани на неистово мерене на политическа потентност.

Уморихме се от опозиции и управляващи - и всички те извиняващи ни се заради действията на другия.

Уморихме се от безхаберни намеци и припомняния за студената зима на 97-а.

Уморихме се от политически лидери без армия, пънещи се да си намерят такава.

От властимащи, но не дотам властможещи, които мобилизираха и кроткия квартален полицай в защита на мандата с главно „М".

Уморихме се от милиардните еврофондове, за чието „усвояване" трябвало да дадем всичко от себе си.

Уморихме се от непрекъснатата тройна дилема - със САЩ, Европа, или Русия. Как пък никой не каза България...

Уморихме се от прашясали досиета, чието отваряне така и не можаха да обяснят защо е толкова важно при положение, че никой не се интересува от тях.

Уморихме се да ни наричат най-бедни в Европа.

Уморихме се да ни втълпяват как трябва на циганите да викаме роми (било обидно, кой знае защо).

Уморихме се същите тези роми (разбирай цигани) да чупят стъклата на мотриси и вагони заради психопатичното си удоволствие да хвърлят камъни по тях.

За умората от мутризацията си знаем - тя е стара, но пък завинаги.

Уморихме се от чалгата - под нас, над нас, до нас, комай и у нас.

От символ веруюто й - силиконът - успешно заместващ тъпотията и бездарието.

И къде ли са витамините за тази умора...

Или решението е да забравим андрейляпчевото „со кротце, со благо" и да наблегнем на кютека...

Едва ли, уморени сме за това