Много по-разумно е постъпила царската администраци, когато преди 66 години се е родил тогавашният престолонаследник и настоящ български премиер. В далечната 1937 г. наистина паметното събитие е донесло радост на част от българите – на амнистираните затворници и на учениците, които получили по една единица отгоре в бележниците си.

А сега какво? Спират движението заради крос по случай рождения ден на премиера и то организиран от Булгартабак (никой да не прави каквито и да е аналогии с така наречената приватизация на холдинга – всичко е съвпадение и от уважение към “Негово Величество, който в момента е министър-председател” – цитат от разлепените плакати, подписани от БТХолдинг).

Проява на лош вкус и недалновидност е да спираш част от трафика в София точно в понеделник. Българските водачи на МПС-та ще бъдат доста изненадани и недоволни, а знаем какви словосъчетания може да съчини вбесен шофьор, напечен от слънцето и чакащ в задръстване, за да могат 10-на запотени ентусиасти да се опитат да пробягат някакво разстояние.

Преди две години го преживяхме – казахме си “предизборни мурафети” и ни олекна. Но сега сме изправени през вероятността един личен празник да бъде превърнат в национално събитие, което не звучи никак логично.

Най-малкото, защото можем да свикнеме, а пък времената у нас на всеки четири години се променят.