Ходили ли сте скоро във Велико Търново? Ако сте, почти със сигурност сте посетили паметника на Асеневци, един от символите на града. И един от символите на величието на Средновековна България. Преди месец, насред горещото лято, изпълнило плажовете ни с чужденци, заварих паметника „украсен".
Украсата му се състоеше от бирени бутилки и пакети чипс, с които шумна компания младежи запълваше обяда си. За място на веселбата бяха избрали подножието на монумента, изграден, за да си спомнят същите тези младежи за втория апогей в историята на страната ни. Нямах време да се замисля за тях, защото по средата на стъпалата ме спря чужденка с фотоапарат в ръка.
Помоли ме да я снимам на фона на монумента. На връщане я заварих да чете обяснението за създаването му на родния й английски, което някой се беше постарал да постави пред паметника.
Разказвам тази кратка история по повод изказаното мнение на един от читателите на news.bg, озаглавено „Не помните историята си!".
След като го прочетох се замислих дали онези млади хора, които се бяха събрали с бира в ръка пред паметника на Асеневци, са последвали примера на чужденката и са прочели краткото историческо припомняме. Надали. Замислих се обаче и колко от чужденците, излежаващи се по родното Черноморие се интересуват от историята ни. Всички? Стотици? Десетки? Надали.
Читателят ни се учудва от факта, че почти никоя медия не е отделила нужното внимание, за да припомни подобаващо датата 25.09.1940г., когато България си връща Южна Добруджа.
Аз пък се учудвам на категоричността му, че липсата на достатъчно медийно отразяване на факта (безспорно съществен за историята ни) го кара с лека ръка да заклейми българските журналисти. Със същата логика онези няколко младежи, пиещи бира пред паметника на Асеневци, биха могли да бъдат определени за символ на цялото поколение млади българи.
Но те не са. Със същата логика онази любопитна англичанка с фотоапарат в ръка, символизира всички жадни да се докоснат до славното българско минало чужденци. Но тя не е.
Напълно споделям възмущението, че датата не е заслужилa нужното внимание. Но не споделям мнението, че тя е резултат от „неуважение към историята" или пренебрегване на случилото се. Явно читателят забравя един важен факт, а именно как се създава „реда на новините". За формулата са нужни много простички неща -събитие, различно от баналните, обикновени случки. Събитие, което грабва интереса. И не на последно място -събитие, което предизвиква обществен интерес.
Тоест, ако този ден предизвикваше истинското поклонение и уважение на хората, той, повярвайте ми, щеше да бъде отразен достатъчно добре. Но, ако не се лъжа (направих кратка справка из родните медии) освен в Добрич датата не предизвика интереса на обществото никъде другаде. Да, жалко е. Да, грозно е. И е тъжно. Но моля ви, не винете нас - журналистите, за това.
Защото, ако някои искаше да почете паметта на загиналите за връщането на Добруджа, не тихо и у дома си, ние щяхме да сме там, за да го отразим. И моля ви не минавайте с номера -а къде остана възпитателната роля на българските медии?
Защото, ако тя беше така важна за вас и нас като четящи и пишещи, пазарът на медии нямаше да е залят от голи Златки на първите страници и въпросът на деня нямаше да е „Пишка ли му се на Милен Цветков".
И в края да не забравя - всъщност младежите почистиха след себе си. И май нямаше от какво да се срамуват.
USD
CHF
EUR
GBP
king_for_a_day
на 01.10.2009 в 10:14:48 #14Apropos, заяждане и комплекс щеше да бъде, ако намираше такива дребни грешки на мен или на теб. Защото има разлика между журналист и потребител. Как да се поправи повсеместната неграмотност в Интернет, ако журналистите грешат, а филолозите си мълчат? От кого да се научим? Не, че е задължително всички да си оправим правописа, но е въпрос на самоуважение. Kala,
448
на 30.09.2009 в 14:35:02 #13Връща 1940 г.ама НЕ.Защо всички си мълчите за войната с Румъния за Добруджа 1945г.??????
Кала
на 29.09.2009 в 23:58:52 #12За съжаление компютърът не чете знака "отметка" и се налага да повторя коментара, за което се извинявам. Четейки написаното от Полина Тодорова, за пореден път се убеждавам, че по-голямата част от журналистите, особено от по-младите, действително са скарани с българската граматика – явно са пропуснали уроците по български език в основното училище, но въпреки това при всеки възможен случай от позицията на първостепенни капацитети говорят колко лошо било преподаването в днешното българско училище. Ето в потвърждение няколко примера: 1. „След като го прочетох се замислих дали онези млади хора...” (Липсва запетая сред „прочетох”.) 2. „... колко от чужденците, излежаващи се по родното Черноморие се интересуват от историята ни.” (Липсва запетая след „Черноморие”.) 3. „... онази любопитна англичанка с фотоапарат в ръка, символизира всички жадни да се докоснат до славното българско минало чужденци. (Неправилно поставена запетая след „ръка”.) 4. „...ако не се лъжа (направих кратка справка из родните медии) освен в Добрич...” (Липсва запетая след скобите.) 5. „И моля ви не минавайте с номера...” (Липсва запетая след „ви”.) 6. „... събитие, различно от баналните, обикновени случки.” (Тука случаят е па-особен: ако двете определения са отделени със запетая, означава, че са еднородни и затова трябва и двете да бъдат членувани; ако обаче е членувано само първото определение, както е в случая, то запетая не трябва да се поставя, защото то се явява определение на цялото словосъчетанието „обикновени случки”.) 7. „...да припомни подобаващо датата 25.09.1940 г., когато България си връща Южна Добруджа.” (Фактологическа грешка (журналистката явно не си е направила труда да направи справка за Крайовската спогодба) – споменатата дата се отнася само за Добрич. Освобождаването на Добруджа започва на 21 септември и още същия ден например освободителите са посрещнати в Балчик. Затова споделям становището, че тържествата послучай годишнината от връщането на Южна Добруджа трябва да се провеждат на 7 септември – датата на сключване на Крайовската спогодба, а всеки добруджански град или село да отбелязва отделно датата на своето освобождение. Тези селищни чествания обаче в никакъв случай не могат да бъдат повод за общодържавни тържества, какъвто е и случаят с Добрич.)
Кала
на 29.09.2009 в 23:49:45 #11Четейки написаното от Полина Тодорова, за пореден път се убеждавам, че по-голямата част от журналистите, особено от по-младите, действително са скарани с българската граматика – явно са пропуснали уроците по български език в основното училище, но въпреки това при всеки възможен случай от позицията на първостепенни капацитети говорят колко лошо било преподаването в днешното българско училище. Ето в потвърждение няколко примера: 1. „След като го прочетох √ се замислих дали онези млади хора...” (Липсва запетая.) 2. „... колко от чужденците, излежаващи се по родното Черноморие √ се интересуват от историята ни.” (Липсва запетая.) 3. „... онази любопитна англичанка с фотоапарат в ръка,√ символизира всички жадни да се докоснат до славното българско минало чужденци. (Неправилно поставена запетая.) 4. „...ако не се лъжа (направих кратка справка из родните медии)√ освен в Добрич...” (Липсва запетая.) 5. „И моля ви√ не минавайте с номера...” (Липсва запетая.) 6. „... събитие, различно от баналните, √ обикновени случки.” (Тука случаят е па-особен: ако двете определения са отделени със запетая, означава, че са еднородни и затова трябва и двете да бъдат членувани; ако обаче е членувано само първото определение, както е в случая, то запетая не трябва да се поставя, защото то се явява определение на цялото словосъчетанието „обикновени случки”.) 7. „...да припомни подобаващо датата 25.09.1940 г., когато България си връща Южна Добруджа.” (Фактологическа грешка (журналистката явно не си е направила труда да направи справка за Крайовската спогодба) – споменатата дата се отнася само за Добрич. Освобождаването на Добруджа започва на 21 септември и още същия ден например освободителите са посрещнати в Балчик. Затова споделям становището, че тържествата послучай годишнината от връщането на Южна Добруджа трябва да се провеждат на 7 септември – датата на сключване на Крайовската спогодба, а всеки добруджански град или село да отбелязва отделно датата на своето освобождение. Тези селищни чествания обаче в никакъв случай не могат да бъдат повод за общодържавни тържества, какъвто е и случаят с Добрич.)
vvml
на 29.09.2009 в 17:46:33 #10Т.е изводът е, че журналистите биха засегнали темата, само ако имат интерес и печалба - за тях е все едно дали ще ни занимават със Златка или с националните герои - критерият е само един и той е интереса. Иначе било много важно. Това е като онази статия против учителите - хайде някой нещо да направи, ама защо, моля ви се, това да съм аз?!! NikB, явно според теб комунизма има отношение към всяка една тема от свинския грип до цената на лука и картофите, та ще споделиш ли дали той няма вина и за това, че не знаеш как се пише Египет?
king_for_a_day
на 28.09.2009 в 18:08:45 #9"И в края да не забравя - всъщност младежите почистиха след себе си. И май нямаше от какво да се срамуват." Почистете и вие след себе си, уважаеми журналисти. Догодина пуснете една малка статийка по повода (може и до голата Златка, все пак естетиката не пречи на историята
)
ranchoni
на 28.09.2009 в 16:39:39 #8А как, уважаема авторке, Белоградчишките скали изведнъж се прочуха. Нима преди бяха много известни?! Естествено, че българските медии трябва да помогнат на незнаещите историята! Но вие сама го казахте - какъвто народът, такива и журналистите!
inter
на 27.09.2009 в 23:19:40 #7Това обаче става през 1940 а не през 1945 г.
NikB
на 27.09.2009 в 10:01:15 #6Да, журналята видели, че "младежи пият бира с чипс до паметник". Голям xyz! Дори в Египед (доста тоталитарна в момента държава) се намериха журналисти, които да се усъмнят в правилния избор на египедския кандидат за директор на ЮНЕСКО, но в Бг не се намери журналист, който да обърне внимание на комунисто-мафиотското минало на Бокова. Това е много по-лошо от бира с чипс!
ss23
на 27.09.2009 в 02:25:04 #5Luftflotte Eins, малко прочети преди да пишеш простотии, Хитлер я бил дал, ами че той даде и Трансилвания на унграрците, защо после им я взеха, а на нас Добруджа не ?? Истината е, че Хитлер наистина я предложи, а Борис направи така, че и англичаните, и руснаците да се съгласят, затуй после не се отметнаха. И точно Сталин, а не Хитлер е предложил на българския посланик, да не спират войските в Силистра, ами да карат до делтата, като е обещал да подпре румънците ако се опъват. Но Борис последното нещо дето е искал е било обща граница със СССР, и правилно, защото "освобождението" е щяло да настъпи не през 1944, а още 41-ва..
Luftflotte Eins
на 27.09.2009 в 01:45:29 #4България си връща дръжки ! Добруджа я върна Хитлер, а не чучелото Борис ... на всичкото отгоре братята германци искаха да ни дадат дори и Северна Добруджа, но съветските пияници, толкова любими на тарамбуките в бантустана, се възпротивиха
ss23
на 26.09.2009 в 23:07:36 #3Явно читателят забравя един важен факт, а именно как се създава „реда на новините". За формулата са нужни много простички неща -събитие, различно от баналните, обикновени случки. Събитие, което грабва интереса. И не на последно място -събитие, което предизвиква обществен интерес. ===================================== По просто казано, новината не е изтекла по БТА или друга медия, и съответно никой не е успял да я препише. А иначе няма какво да се обвиняват медиите - каквато държавата, такива и журналистите.
Firstwave
на 26.09.2009 в 18:04:27 #2И какво лошо има в младежи които пият бира пред паметника. Почистили са след тях. Или пак трябва да си кажем колко са лоши те ,че пият бира. И всички които не са напускали българия да викат"Улееее какви сме смотани.". Е да, ама НЕ. Не е вярно. Елате моля ви в Западна Европа. Ами ,че в една дискотека в Холандия няма един който да не е употребил наркотици. Ами ,че в Марсилия по улиците заобикалях купчини със смет. София е много по-чиста от Марсилия. Който не вярва да провери.
Гарабет
на 26.09.2009 в 14:57:54 #1От статията проличава нескритото желание да се повдигне поне мъничко реномето на българските журналисти. Но на фона на масовата беозчливост и бездарност, граничеща в някои случаи с неграмотност не виждам как може това да се получи на практика. По статията - наистина много малко хора днеска в България се интересуват от нашата история. Навярно не се знае, че всичко се повтаря в някаква степен и историята всъшност е наука за бъдещето.