Да спрем войната по пътищата...

Това е поредната модна тема в българското общество, в медиите, по градския транспорт и градинките.

От катастрофа на катастрофа - по-малките, с по-малко жертви вече не правят впечатление. Обръща се внимание само на по-големите, на по-трагичните и съответно на по-зрелищните - ако има повече жертви, ако сред тях има деца, ако има високи проценти на погълнат алкохол, ако е с участието на някоя знаменитост.

Както беше в последния случай с Максим Стависки. Идеална картинка - джип, високи скорости, курорт, 1.1 промила и звезда - нищо повече не се желае.

Сега няколко дена ще помълчим. Вече втори ден няма жертви на пътя и това е новината. Ще помълчим и ще позабравим - до следващата катастрофа.

„Да спрем войната по пътищата..." „Войната по пътищата продължава...". Този слоуган ще продължава да се върти по националното радио и никой няма да му обръща внимание.
Не само защото в колите, развиващи високи скорости, не се слуша тази станция. Не само защото това, което се случва по пътищата държава ни, не е война.
А и защото апелът не е зрелищен. Той просто ще продължава да се върти, както ще продължават катастрофите и жертвите.

Проблемът не е в пътищата, проблемът не е в глобите и наказанията, проблемът не е в лошите и некачествени коли, проблемът дори не е шофьорските курсове - не е само в тях.

Никой до този момент не отговори ясно на въпросиа „Защо се случва това по пътищата?" - въпрос, който чуваме непрекъснато и от години.

Никой не формулира основния проблем: НЯМА ВЪЗПИТАНИЕ.

Тази основна причина се замаскира зад едно доста неясно, почти евфемистично определение „култура на пътя" или „култура на шофиране".

Шофирането е част от цялостното поведение на обществото. То е резултат от цялостното отношение на обществото към възпитанието.

И докато престижният образ и моделът за подражание се състои основно от атрибути като джип или лъскава кола, бицепси, ланци, мобилни телефони, високи скорости, издръжливост в нощните заведения ще продължаваме да изчисляваме процентите алкохол в кръвта и да отброяваме жертвите. Те поне са зрелищни.

Една война може да бъде спряна - изведнъж, дори и със сила. Можем да си оправим пътищата - ще се вложат пари.
Ако българинът забогатее, ще си купи и качествени коли. Може депутатите да гласуват и още по-високи наказания и глоби.

За другата причина обаче - възпитанието, трябва повече, трябват усилия, постоянство, задълбоченост, упоритост, смелост.

Преди няколко дена, чакайки на автобусна спирка, със свистене на гуми до мен спря спортна кола, няма нужда да се казва, че тя беше със затъмнени стъкла.

Отвътре ме погледна закачливо и гордо младеж - заголени и напомпани рамена, няколко татуировки, също няколко сребърни гривнички и задължителния ланец.

Децибелите на някаква музика можеха да предизвикат аритмия.
Малко преди това със сигурност младежът беше разхлопал сърцето на възрастна жена, профучавайки на сантиметри от нея на пешеходна пътека.

И в мен се зароди желание - за един шамар, с висока скорост.