От януари до август 2018 г. мигрантите, потърсили убежище в България, са 1 100 лица, предимно от Сирия, Ирак и Пакистан. 53% от тях са мъже, 11% са жени и 36% са деца, предимно неграмотни, без никакво образование.
Данните представи лидерът на КНСБ Пламен Димитров по време на международна конференция за "Интеграция на мигрантите на пазара на труда".
От всички търсещи убежище у нас на 217 души е предоставен статут на бежанци. 692 са случаите на прекратено производство по получаването на такъв статут.
Димитров обясни, че за него е удоволствие да приветства форума, организиран от партньорите по проекта и добави, че интеграцията на мигрантите на пазара на труда е най-горещата тема в ЕС.
Синдикалистът изрази убеждение, че темата за мигрантите изглежда по-различен начин в отделните държави, народи, организации, които се опитват да намерят най-важното решение за убежище на всички хора, които бягат от война, народни бедствия и стихии, за да могат да намерят баланса на местните пазари на труда.
Дали правим всичко както трябва, дали не се опитваме със стари подходи да намерим нови решения, можем ли да променим тенденцията, спрямо отношението към мигрантите, запита лидерът на КНСБ. По думите му това, което си мислим, че трябва да направим, очевидно не стига.
Димитров изтъкна, че има много добри решения, но за него основното е, че европейските лидери, правителства и Европейския съюз трябвало отдавна да намерят решения, които до момента липсват.
Пламен Димитров: "Европа е тежко разделена и все по-разделяща се."
Синдикалистът изрази подкрепа към подписаното Европейското партньорство за интеграция, но претенциите му са към Европейския съюз и Европейската комисия.
От КНСБ обясняват, че за успешното интегриране на пазара на труда е необходим подход, обединяващ множество участници, който включва публични органи, службите по заетостта, социалните и икономически партньори, бизнес организациите, търговско-промишлените предприятия, занаятчийските камари, работодателите, доставчици при образование и обучение и организациите на гражданското общество, при пълно зачитане на ролята и компетентностите на всеки един от участниците.
От синдикалната организация смятат, че ЕК трябва да се стреми да работи със социално-икономическите партньори в предоставяне на обучение и работа на мигрантите, предоставяни от работодателите и други организации, подкрепа на работодателите, наемащи мигранти, да подкрепя личния фонд "Убежище, миграция, интеграция", да насърчава предприемачеството сред мигрантите и да осигурява видимост на европейско равнище за дейностите, извършвани от работодателите в подкрепа интеграцията на мигрантите и др.
Председателят на Българската търговско промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов коментира, че темата за мигрантите вълнува всички в ЕС, но има различни измерения в различните страни. Той обясни, че за България проблемът за мингрантите в момента не стои толкова остро.
Симеонов припомни, че за 2013 г. убежище са потърсили 7 000 бежанци, за 2014 - 11 000, 2015 - 19 000, 2016 - 20 000.
Крайната цел на мигрантите не е България, тя е различна дестинация, посочи Симеонов и добави, че в Центъра за бежанци са настанени над 600 души при капацитет от над 5 000 места.
Основните групи на мигрантите са от местата с военнополитически конфликти. Те са с много ниска или без никаква квалификация, обясни шефът на БТПП и допълни, че мигрантите, получили заетост в България, са 50 души по данни от 2016 г.
От БТПП считат, че проблемът за мигрантите е възможност да се осигури известно снижаване на пазара на труда, защото имаме недостиг на работна ръка. Всеки един трябва да мине езикова квалификация и обучение, да се приложи системата на асоциацията на европейските палати, да се приложи задълбочено интервюиране на мигрантите и др.
Симеонов поясни, че за България са нужни висококвалицирани специалисти от мигрантите, които да се интегрират на пазара на труда, но постигането на подобна цел би било много трудно. Той изрази надежда нови сериозни тежки събития да не се разразяват и подобни вълни да няма занапред.
Заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров посочи, че позицията на правителството по темата за мигрантите е особено важна, защото МТСП формулира държавната политика в областта на трудовата миграция и интеграцията на пазара на труда, за граждани, които пребивават на територията на страната.
В последните години България се е превърнала в място за живеене и труд за граждани на трети държави, припомни той и допълни, че те трябва да се привлекат и интегрират на пазара на труда в българското общество.
Добре управляваната миграция би могла да допринесе както за икономическия растеж, така и за развитието на държавата и благосъстоянието на самите работници. България разполага с Национална стратегия за мигрантите, чиято основна цел е гражданите на трети държави да се интегрират успешно в българското общество, както и използване на техния потенциал, отбеляза Лазаров.
Той призова да се работи за циркулярността на миграцията, за насърчаване интеграционната политика, за по-конкретни детайлни решения в областта на законната миграция, подобряване на административния капацитет за формулиране и прилагане на държавната политика в областта на миграцията, събиране и анализиране на статистическата информация от компетентните институции, подобряване информираността на обществото и др.
Устойчивият икономически растеж доведе до необходимостта от работна сила и във все повече сектори изпитват недостиг на работна ръка, изрази съжаление Лазаров.
Променени са съществено основните нормативни актове за граждани на трети държави в тяхното интегриране на българския пазар на труда. В резултат на изменението повече от 10 000 граждани на други държави участват на пазара на труда, а 80-85% от тях са по режима на сезонната заетост, похвали се Лазаров.
Ако се намери начин да бъдат интегрирани мигрантите, бихме могли да достигнем до едно конструиращо общество, което да бъде в интерес на всички, каза в заключение той.