30% от българите виждат алтернатива в неродените партии на Трифонов и Радев

В търсене на алтернатива на сегашната политика над една четвърт от гражданите заявяват готовност да гласуват за несъздадените партии на Слави Трифонов и на президента Румен Радев.

За несъздадената партия на Слави Трифонов заявяват, че е възможно да гласуват 30%. За още по-хипотетичната партия на президента Радев заявяват, че е възможно да гласуват 37 %. Това показва социологическо изследване на "Медиана", направено сред 1001 пълнолетни граждани между 9-14 май 2018 г.

Голяма част от избирателите привиждат и "лявото", и "дясното" като двете страни на една и съща монета и търсят алтернатива на традиционните както леви, така и десни партии.

Припомняме, по време на среща със студенти в УНСС президентът намекна, че би могъл да създаде своя партия. По-късно неговият главен секретар Димитър Стоянов обяви, че президентът нямал намерение да прави партия.

Обновена

Президентът не изключи възможността да създаде партия

Румен Радев е на визита в Москва на 21 и 22 май

Очевидно, двете основни политически сили (ГЕРБ и БСП) далеч не трябва да са спокойни, независимо от стабилните данни в изследванията. Има подчертано търсене на политическа алтернатива. А когато има търсене обикновено се появява и предлагане, коментират от агенцията.

Според проучването като добър политик е определен президентът Румен Радев - през март печели 64%, през месец май - 67%. След него е столичният кмет Йорданка Фандъкова - 52% срещу 55% през май. На трето място е премиерът Бойко Борисов, който и през двата месеца получава 41% от доверието на анкетираните.

След него е военният министър Красимир Каракачанов с 32% одобрение през март и 37% през месец май. Томислав Дончев е с 33% през март и 36% през месец май. Лидерът на БСП Корнелия Нинова е с 31% одобрение през месец март и 43% през май.

Татяна Дончева е с 27% доверие през март и 29% през месец май. След нея е Валери Симеонов със 17% доверие през месец март и 20% през месец май. На дъното е Атанас Атанасов, който през март има 6% доверие, а през месец май - 5%.

Същевременно има леко повишение на средната оценка на правителството от 3.35 през март до 3.44 през месец май, отчитат социолозите на "Медиана". Песимизмът за бъдещето на страната, както и разочарованието от правителството продължават да са доминиращите обществени нагласи. Но за два месеца те са намалели (с 4 %).

Запитани "Управлението на третото правителство на Бойко Борисов вдъхва ли ви доверие или по-скоро ви разочарова", през март 24 на сто смятат че им вдъхва доверие, а през месец май това са 29 на сто.

Отговор "по-скоро ме разочарова" през март са посочили 58%, за сметка на 54" през месец май.

Въпреки песимизма и недоверието към властта, няма желание за смяна на управлението тук и сега, коментират социолозите. Предсрочни избори искат 26 %. Значително повече - 46 %, биха искали правителството да изкара пълен мандат.

Борисов мечтае да помири Сърбия и Косово по примера на Кореите

Джоузеф Дол прогнозира голям успех за председателството ни

До голяма степен стабилността на управлението ще зависи от възможността му да генерира добри новини от европредседателството (Шенген, Западни Балкани, защита на българските превозвачи), както и да държи балансирана неконфронтационна линия по отношение на Русия, НАТО, Турция, ЕС. Желанието е да се отстоява националния интерес, независимо от блоковата принадлежност, коментират резултатите от агенцията.

Към момента ГЕРБ води пред БСП с 3.2 %. ГЕРБ е успял да спре тенденцията от последните месеци за намаляване на дистанцията с основния си политически опонент.

На въпрос "Ако парламентарните избори бяха сега, в момента, за кого бихте гласували" през месец май 25,8% са посочили ГЕРБ, 22,6% - БСП, ДПС е предпочетен от 8,1%.

Обединените патриоти печелят 6,7% от доверието, "Воля" - 2,8", АБВ - 1,8%. Реформаторският блок (формациите, от които е съставен) - 1,3%. Демократична България - 1,2%, Движение 21 - 0,8%. ДОСТ - 0,4%. За несъществуващата партия на Слави Трифонов - 3,7% от анкетираните са посочили, че биха я подкрепили.

Другите две партии които могат да са относително спокойни при едни предсрочни избори, са ДПС и Обединените патриоти. Между 2-4 % при евентуален парламентарен вот са партиите АБВ и "Воля" на Марешки.

Въпреки присъединяването си към т.нар. антисистемни, евро и НАТО-скептични европейски партии, "Воля", засега, не е получила дивидент от това. Сложните трансформации и прегрупирания сред "десните" засега дават печални резултати - както за отделните партии, така и за сборните коалиции.

Другата причина за нежеланието за предсрочни избори е в отсъствието на терена на ярка алтернатива. Подобна е ситуацията и в останалите европейски страни.

На въпрос "Какво очаква страната през следващите 12 месеца", 16% от анкетираните през месец март очакват подобрение. Този процент е увеличен на 20 % през месец май. Възможният отговор "Задържане на това положение", очакват 40 на сто и в двата месеца, а влошаването е по-очаквано през март - 37% , отколкото през май - 31%.

Социолозите отчитат, че управлението е успяло да укрепи своите позиции през последните два месеца. Причината е заради европредседателството и надеждата, че страната ни би могла да извлече практически ползи от него. Социолозите отчитат увеличение на оптимистичните нагласи с 11 %.

От агенцията предполагат, че за стабилизацията на управлението допринася и умерената позиция на страната ни по "Случая Скрипал". Само 5 % смятат, че и България е трябвало да изгони руски дипломати. Другата евентуална причина е преразглеждане на мораториума за АЕЦ "Белене" (54 % са за неговото построяване, против - 14 %).