36% от българите обезсърчени от корупцията

41.5% от българските граждани не биха подали сигнал за корупция, докато други 36.2% заявяват, че няма какво да направят в борбата срещу корупцията.

Това сочат данните на Асоциация "Прозрачност без граници", представени от Калин Славов на пресконференция в БТА на темата обществените нагласи за противодействието на корупцията през 2018 г.

Политическата корупция, злоупотребата с обществени средства и тази в съдебната система продължават да са във фокуса на общественото внимание.

Според допитването 57.6% от българите определят като ключова форма на корупцията у нас политическите и роднински назначения в администрацията, конфликт на интереси и търговия с влияние в министерства и агенции. На следващите места са поставени злоупотребата с публични и финансови средства в министерства и агенции (56.9%) и злоупотреба с публични и финансови средства в местната власт (56.9%).

Прозрачност без граници питат парламента за продажбата на ЧЕЗ

Искат да се изясни произходът на средствата, с които се осъществява сделката

Сред другите форми на корупция анкетираните посочват незаконното финансиране на партии и предизборни кампании (56.7%), търговия с влияние в съдебната власт (53.0%), искане на подкуп при предоставянето на административни услуги (48.7%), отказ на контролните органи да разследват злоупотреби в управлението (46.1%) и лобизъм в законодателния процес (40.2%).

По данни от изследването 41.5% от респондентите не биха подали сигнали за корупция, срещу което стоят 24.5%, които биха подали сигнал, но до медиите. 20% биха уведомили полицията, а 13.5% биха сигнализирали Антикорупционната агенция. 10.2% от анкетираните биха уведомили инспекторат или друг контролен орган в институцията, а 10.1% прокуратурата.

Сравнително малко от допитаните биха подали сигнал за корупция до президента - 3.6% и министър-председателя - 2.2%. Сигнал до неправителствените организации (НПО) биха подали не повече от 4.8% от запитаните.

От "Прозрачност без граници" критикуват проектозакона за антикорупцията

Асоциацията ще участва в обсъждането в НС

Проучването оценява и личния принос на гражданите в противодействие на корупцията - 36.4% биха отказали плащане на подкуп, а 36.2% заявяват, че нищо не могат да направят.

24.9% биха сигнализирали за наличието на корупция, докато 11.7% изявяват желание да участват в протести, 8.4% декларират участие в петиция. 8.2% са готови да бойкотират корумпиран бизнес, а 7.9% са готови да говорят пред медиите. Само 5.0% са готови да се присъединят или подкрепят неправителствена организация.

Обновена

Радев недоволен, че много се говори, а малко се прави срещу корупцията

Корупцията краде доверието в институциите

Според проучването условията, при които гражданите биха подали сигнали за корупция са безпристрастно разследване, опазване на данните за самоличността на подателите на сигнали, гаранции за защита от неблагоприятни последици и репресии, гаранции за защита, безпристрастно разследване, материална и морална награда, анонимност и гарантираност.

Ниската степен на готовността на гражданите за подаване на сигнали за корупция се коренят в страха от неблагоприятни последици за здравето им, недоверие в длъжностните лица и усещането, че човек е безсилен и безпомощен в борбата срещу корупцията, липсата на интерес върху проблема, липсата на време и липсата на желание за разкарване по институциите.

Мерките, които предлага Асоциацията за решаването на проблема с корупцията, са към по-ефективното разследване и наказване на корупцията, по-малък акцент върху законотворчеството, обучителни семинари и дискусии.

ДБГ са притеснени от много корупция в столицата

Според тях "Подуяне" се управлява непрозрачно и е част от модел на управление на София повече от 20 години

По данни на проучването потенциалът на обществената подкрепа за новата антикорупционна комисия е относително крехка, но ключовият фактор затова са безпристрастност при разследването, опазване на самоличността на подателите на сигнали и защита. Според 71.2% от допитаните новата антикорупционна комисия трябва да работи при разследване на корупцията на най-високо ниво.

63.7% отговарят, че тя трябва да работи при разследване на корупцията в местната власт, докато други 58.5% са на мнение, че антикорупционната агенция трябва да работи при разследване на корупция сред служителите в централната администрация.

19.7% смятат, че агенцията трябва да провежда информационни кампании сред гражданите, докато 17.7% от респондентите отчитат, че трябва да се създаде база данни за широк кръг лица, които активно да бъдат анализирани за корупция.

Антикорупционната комисия пое всички структури за борба с корупцията

Кабинетът одобри и финансова инжекция за КПКОНПИ от 14 млн. лв.

От анкетираните 16.5% са на мнение, че трябва да има налице предоставяне на съвети и консултации на граждани и служители в администрацията, докато 15.9% искат обучение за създаване на антикорупционен капацитет на институциите.

15.2% от допитаните изразяват съгласие за внедряване на агенти и самостоятелно подслушване в борбата срещу корупцията, докато 11.2% биха се съгласили на провеждане на тестове за интегритет на служителите в администрацията.

Хелене Кортлендер, директор, Фондация "Фридрих Еберт", припомни, че корупцията е едно от най-големите предизвикателства пред демокрацията. Тя коментира и данните за едва 7% от младите в България се интересуват от политика в България, като според Кортлендер това е в резултат на корупцията. Тя оценява все пак осъзнатостта за корупцията в България като много висока.