63% от българските граждани са на мнение, че жизненият им стандарт се е влошил през последната една година. Това сочат данните на НЦИОМ от проучване, осъществено в периода 04-11 март 2011 г. При него са реализирани 1 000 интервюта в цялата страна.

Най-засегнати са икономически уязвимите прослоики - възрастните, необразованите, крайно бедните и представителите на етническите малцинства. Привържениците на опозиционните партии, както и политически апатичните, по-често от останалите са на мнение, че през последната година стандартът им на живот се е понижил.

Българите искат Борисов за президент
                            Още...

Освен обективни икономически фактори, данните показват, че зад подобни позиции често стоят и чисто политически пристрастия, изтъкват от НЦИОМ.

Едва 5% от интервюираните смятат, че от миналата година досега личният им жизнен стандарт се е подобрил. Симпатизантите на ГЕРБ и на Атака по-често от останалите посочват, че стандартът им на живот е по-добър.

45% от пълнолетните българи са по-скоро оптимисти и очакват стандартът им на живот да се промени в положителна насока през следващите няколко години. В това по-често са убедени хора на възраст до 39 години, заетите в сферата на частния бизнес, жителите на столицата, заможните респонденти, както и симпатизантите на ГЕРБ и на Атака.

Респондентите, които не очакват положителни промени в стандарта си през следващата година, са два пъти по-малко от оптимистите и възлизат на 23%. Най-големи песимисти са хората на възраст над 50 години, нискообразованите, безработните, крайно бедните и представителите на етническите малцинства.

През март 2011 г. 49% са оптимисти за собственото си бъдеще, а 47% от българите гледат оптимистично на бъдещето на страната. Това е в сила най-вече за хората на възраст до 39 години, за високо образованите, за заможните, за заетите с частен бизнес, за жителите на София и големите градове, както и за симпатизантите на ГЕРБ и на Атака.

Нагласите на хората към бъдещето се намират в пряка зависимост от жизнения им стандарт. Над 90% от респондентите, чието материално положение се е подобрило през последната година, са оптимисти както за бъдещето на страната, така и за собственото си бъдеще.

През март 2011 г. песимистите за бъдещето на страната са 41%, а за собственото си бъдеще - 40%.

Изследването на НЦИОМ дава отговор и на въпроса от какво се страхуват българите.

32% от запитаните посочват опасността да останат без работа. Най-големи страхове от безработицата изпитват хората на възраст до 49 години, безработните в момента, жителите на малките градове, крайно бедните и представителите на етническите малцинства.

Ниските доходи и нередовното изплащане на заплатите са посочени като персонални страхове на 29% от интервюираните - предимно по-възрастни и нискообразовани жители на малките градове и селата, както и крайно бедни хора. В голямата си част те разчитат на социални помощи или работят нискоквалифицирана и нископлатена работа.

Усещането за недостиг на средства за живот се усилва допълнително и от нарастващите напоследък цени на храни, лекарства, горива, електроенергия, отопление и т.н. С това са свързани и най-големите притеснения на 17% от интервюираните.

Макар и по-рядко, интервюираните посочват, че изпитват и други опасения като: страх да не се разболеят (11% мислят, че здравеопазването у нас е лошо), страх от престъпността (8%) и страх от липсата на сигурност в бъдещето (6%).