71% от българите заявяват подкрепа за членството на страната ни в ЕС. Противниците са 22%. Най-високо одобрение е регистрирано сред образовани хора на възраст под 50 години, сред жители на градовете и сред избиратели на ДБ, на ГЕРБ, на ПП и на ДПС. Противници на членството ни в ЕС има най-често сред избирателите на "Възраждане" и на БСП. Това показват данните от социологическо проучване на Екзакра Рисърч Груп.
Проучването е проведено в периода от 5 до 12 декември 2022 г. по метода интервю "лице в лице" сред 1050 пълнолетни българи в 70 населени места на страната. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално демографски параметри. Изследването е реализирано със собствени средства в рамките на изследователската програма на Екзакта.
Около 57% от българите одобряват членството на страната ни в НАТО, а неодобрение изразяват 31%. По-често подкрепят членството ни в НАТО хора на възраст под 60 години, мъже, образовани и заможни българи, избиратели на ДБ, на ГЕРБ, и на ПП. Като противници на членството ни в НАТО се заявяват главно избиратели на Възраждане и на БСП. Одобрението към членството на страната ни в НАТО остава непроменен дял през последните три години, а неодобрението през декември 2022 г. е с 4% повече спрямо декември 2019 г.
Източник: Екзакта Рисърч
Изследването на Екзакта засяга и работата на лидерите на парламентарно представените партии. През декември лидерите на парламентарно представените у нас партии са одобрявани главно от собствените си електорати. Неодобрението към повечето от тях надхвърля 70%.
Най-голямо е одобрението към Бойко Борисов (25.4%) и Стефан Янев (25.2%). Следват Кирил Петков и Асен Василев имат съизмеримо одобрение сред по около една пета от българите (19.5% и 19.4%), а неодобрението към тях леко надхвърля неодобрението към лидера на ГЕРБ. неодобрението към Бойко Борисов е значително по-висок дял от това към Стефан Янев.
Мустафа Карадайъ и Корнелия Нинова са одобрявани от по 15% от българите. К. Нинова е партийният лидер с най-високо неодобрение - 75%. М. Карадайъ пък е единственият лидер на парламентарна партия, чието одобрение леко нараства през месеците след парламентарния вот от 2 октомври т.г. до сега - с малко над 2%. Одобрението към Христо Иванов през декември е близо 14%, а към Атанас Атанасов - 11,5%. Костадин Костадинов е одобряван от близо 13% от българите.
Според 27% от българите, вина за липсата на работещ парламент имат всички политици. 19% от участвалите в изследването виждат вина във всички политически лидери на парламентарни партии, които не успяват да преодолеят червените линии помежду си и не намират работещ политически формат за управление на страната.
Източник: Екзакта Рисърч
Според 12% от българите вината е на всички български партии, независимо дали са представени в този парламент, или са останали извън него. 12% винят за политическата криза новите партии, като се отправят упреци най-често към ПП и към ИТН, както и персонално към техните лидери.
6% посочват като виновни за политическата криза ГЕРБ и Бойко Борисов. 3% отправят обвинения към Президента. Също толкова - 3% посочват, че виновни за създалата се политическа безизходица са негласуващите българи. Едва 1% са на мнение, че вината е на външни фактори.
Електоралните нагласи на населението не се различават много от предходните избори. ГЕРБ-СДС остава първа политическа сила с 25.2% подкрепа. На втора позиция с 19 пункта застава Продължаваме промяната. ДПС запазва трето място с 11.5%. Четвърти са БСП с 10.2%, а пети Възраждане с 8.9 пункта. Демократична България получава 7.4% подкрепа, а Български Възход - 5.2%. Останалите политически формации остават под бариерата от 4%.
USD
CHF
EUR
GBP
