АИКБ искат мярката 60/40 да стане 60/0

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) имат свои предложения за смекчаване на икономическите последици от мерките за ограничаване на разпространението на коронавирус - COVID-19 съгласно решение на НСТС от 13.04.2020 г.

Те са изпратили предложение от 25-страници до вицепремиера Марияна Николова, социалния министър Деница Сачева и до секретаря на Тристранката (Националния съвет за тристранно сътрудничество - НСТС) Васка Шушнева.

От асоциацията предлагат още сега да започне разработване на програма за излизане от кризата, като се набелязват мерки, които ще трябва да се прилагат след вдигането на извънредното положение.

Радев се опасява, че без план за излизане от кризата рискуваме втора вълна

Той подчерта, че нямало да участва в хора на паника, предпочитал гласа на разума

От работодателската организация предлагат промени в нормативни актове - за реално оказване на подкрепа на заетостта и доходите на работещите хора чрез трансформиране на мярката 60/40 в 60/0.

Те искат безпрепятствено движение на стоки и товари, насърчаване на туризма, подкрепа за малкия бизнес и самонаетите, подкрепа на допълващите образователни дейности, мерки за подкрепа на фиска и други.

АИКБ настоява да бъдат направени промени в Закона за мерките и действията по време на извънредно положение. С тях държавата да плаща 60 % от осигурителния доход на работника, чието работно място е застрашено от кризата. Това да е всичко, което нетно неработещите получават като обезщетение, искат от АИКБ.

Обяснението на АИКБ е, че така ще се облекчат работодателите, които ползват мярката 60/40. Според тях тази мярка реално била 23/77, а поемане на част от осигуровките от държавата реалното съотношение в нетния доход на ползвателите би бил държава/предприятие 38/62 (само 38% от държавата предвид обратното плащане на осигуровки и данъци и цели 62% от неработещото предприятие).

Според АИКБ механизмът 60/40 е неработещ и по-малко от 1% от предприятията са заявили желание да го ползват. Броят на регистрираните безработни е неколкократно по-голям от работниците, които разчитат на тази подкрепа, за да запазят работата си.

Държавата да изплаща 3-месечни обезщетения директно на работниците, чийто работни места са застрашени. При съкращение, безработните имат право до 12-месечно обезщетение. Моделът 60/0, който АИКБ предлага, вече е доказал пригодността си и се използва успешно в страните от ЕС и ОИСР, мотивират се от работодателската организация.

Според тях така биха се отстранили две очевидни грешки, които правят мярката неработеща и увеличават безработицата. Първа е, че неработещите хора живеят по-добре от работещите, като получават същия доход, но без да работят. Втората - предприятието трябва да плати с 62% от нетния доход на работника, а то е лишено от приходи поради забрана за работа.

От АИКБ предлагат и прекратяването на задължението за заплащане на такса за битови отпадъци и данък "Сгради" за затворените обекти и предприятия за периода, в който са прекратили принудително дейността си. При прекратена дейност не се генерират отпадъци, както и не се ползват услуги от общината. Освобождаването от тези плащания при липса на дейност ще спомогне за намаляване на и без това влошеното финансово състояние на засегнатите фирми.

От Асоциацията предлагат изплащане на извънредна еднократна безвъзмездна помощ от 1000 лв. за самонаети и микропредприятия с до 9 заети. Разходите за подобна мярка биха стрували на държавата при оптимистичен сценарий 171 млн. лв. и 278 млн. лв. при песимистичен сценарий. В първия вариант от нея биха се възползвали 170 995 микро компании, а при втория - 277 798. Подобни мерки бяха въведени вече в Гърция, Италия и Хърватия и др.

Като облекчение за туризма от АИКБ препоръчват облекчено издаване на визи на основните групи туристи на място при пристигането им в България. Те подкрепят да се разреши дейността на малки семейни хотели и ресторанти при стриктно спазване на отстояния и изискванията са безопасност. Неработещите обекти да се освободят от плащания за наеми.

Сред другите предложения са масирана маркетингова кампания за представяне на страната ни като туристическа дестинация, механизми за насърчаване на вътрешния туризъм в т.ч. посредством предоставяне на ваучери за здравна превенция и рехабилитация на работници и служители в размер на 720 лв. за една календарна година за отдих в България (по модела на ваучерите за храна).

Въвеждане на електронни товарителници и възможността логистичните бази да станат продължение на въведените както в ЕС, така у нас "зелени коридори" са двете мерки за осигуряване на безпрепятственото движение на стоки и товари, които АИКБ е записала в предложението си към Тристранката. Логистичните бази трябва да се разглеждат като обекти от критичната инфраструктура на страната.

От АИКБ предлагат замразяване на заплатите в публичния сектор на равнището от 2019 г. и редуцирането на публични разходи, свързани с покупки на вносни стоки, които не са свързани с COVID-19.

Припомняме, от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) бяха скептични за прилагането на икономическите мерки на правителството за справяне с ограниченията, наложени за ограничение на разпространението на коронавируса.

Сред основните мерки е разделянето на заплатата и осигуровките на някои работници, застрашени от съкращение между държавата и бизнеса в съотношение 60/40.

Държавата увеличи акциите си в ББР с до 700 млн. лв.