Промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ще имат значителни отрицателни ефекти върху много браншове в хранително-питейната индустрия в България, е позицията на Българската стопанска камара.

Промените в частта "надграждане на фискалния контрол върху стоките с висок фискален риск" ще генерират значителни отрицателни ефекти върху производителите, вносителите, дистрибуторите, търговията на дребно и транспорта, обслужващи хранително-питейната индустрия в България.

Това ще бъде резултат от предвидения нов режим на допълнително предварително електронно деклариране на всеки отделен превоз на бързооборотни стоки с висок фискален риск.

Според БСК предложението не е преминало задълбочена оценка на въздействие за всички очаквани значими негативни последици.

От работодателската организация изброяват негативните ефекти:

регламентиране на значителна допълнителна административна тежест;

необходимост от обновяване на хардуер и програмно осигуряване;

назначаване на допълнителен персонал с Е-компетенции в нощен режим на работа;

възпрепятстване на производствения процес и логистика в случаите на извънредни доставки, включително на критични за производството суровини в необходимите срокове, съответно - забавяне или неизпълнение на поръчки, загуба на търговски партньори и клиенти;

налагане на предварителни обезпечителни мерки и/или обезпечаване на доказателства, и изземване на стоки от доставчици при незначителни технически грешки, изброяват негативите от въвеждане на промените в Данъчния кодекс.

Според изпълнителния директор на БСК Радосвет Радев с приемане на предлаганите промени се регламентират задължения за деклариране на намерение, а не резултатът от извършените сделки.

С предложените промени всички продавачи/купувачи стават потенциални нарушители, смятат от БСК. От камарата уточняват, че стоките системно се отклонява от заявките, поради недостиг на стока (асортимент и опаковки), грешки при товарене, промени в заявките и превозното средство, и др.

Така предложен законопроекта ще създаде допълнителни ограничителни условия за привличане на чуждестранни инвестиции и мотивация за преместване на производства в съседни държави. Другата опасност е от заобикаляне на закона и преминаване в сивия сектор.

Следва да се отчита и обстоятелството, че понастоящем липсват изисквания за задължителна регистрация на всички производители на храни, както и ефективен фискален контрол, и контрол върху безопасността на произведените храни спрямо всички участници в сектора.

За новите изисквания за подготовка на допълнителна документация за трансферно ценообразуване от БСК смятат, че трябва да бъде стеснен обхватът на задължените лица чрез промяна на предложените прагове и въвеждане на изключения според характера на сделките.

Според работодателската организация трябва да се разграничат сделки, извършвани на територията на страната, сделки към страни с по-тежък данъчен режим.

От БСК смятат, че е необходимо да се преразгледа размерът на предвидените санкции и глоби и да се удължи срокът за изготвяне на местното досие. Той трябва да бъде съобразен със срока за публикуване на годишните финансови отчети.

От БСК препоръчват промените да се сравнят с действащите режими в останалите страни членки на ЕС. Доколкото са налице обосновани предположения за нарушаване на принципа за свободно движение на стоки и услуги, и налагане на дискриминация на местните производители и търговци, трябва да бъдат предприети стъпки за нотифициране на тези нормативни промени с ЕК.

Документът е изпратен до министъра на финансите Владислав Горанов и до земеделския му колега Румен Порожанов, както и до парламентарните комисии по бюджет и финанси, по земеделието и храните и по икономическа политика и туризъм.