БСП не е имала реална възможност да спечели парламентарните избори тази година. Това заяви преподавателят от Нов Български Университет доц. Добрин Канев на форума "Политика и общество", който се проведе в БТА.

"За да спечели БСП, първо трябва да изпревари ГЕРБ". Реалистично погледнато, на тези избори това не беше възможно, посочи Канев.

Според Канев причината за неуспеха на социалистите не трябва да се търси толкова в тях, а по-скоро в първата политическа сила - ГЕРБ. Преподавателят посочи като първа причина това, че в тази предизборна кампания ГЕРБ е имала много повече време от обичайните 3 месеца, в които е успяла да стъпи на крака и да се подготви за изборите подобаващо.

6 варианта за правителство вижда политологът Канев

6 варианта за правителство вижда политологът Канев

Промени ли се нещо след изборите?

Според Канев голяма роля е изиграла и финансовата, организационната и чисто административната мощ, с която ГЕРБ е разполагала по време на предизборната кампания.

Друга причина за неуспеха на левицата Канев вижда в това, че ГЕРБ се е "вкоренила" в местната власт. "Много е трудно да спечелиш парламентарни избори, ако си отслабен в местната власт", допълни той. Бойко Борисов успя да мобилизира всички властови, организационни и финансови ресурси, с които разполагаше партията, за да може да направи добра и адекватна предизборна кампания.

Поради тези причини твърдението, че БСП са изгубили вече спечелена битка, е неправилно, заяви Канев. "Не беше реалистично да се мисли, че БСП може да спечели тези избори."

С оглед на разликата от 5.5%, която се оформи между първите две политически партии в страната, Канев сподели, че левицата е могла да се справи по-добре. Той очертава и грешките на БСП.

Според него БСП е допусналата грешки при планирането на предизборната кампания - тя се е оказала прекалено дълга и накрая се е отслабила. Грешката на левицата е и в това, че лидерът на партията Корнелия Нинова се е средоточила главно върху това да върне старите гласоподаватели на БСП, вместо да се мобилизира върху привличането на нови такива.

Според доц. Канев резултатите на БСП са сериозно постижение за левицата и това "не бива да бъде подценявано". Той сравни постигнатото от БСП с тенденцията за крах на левите партии в Европа. Според него "българският случай" е свидетелство за обратната линия - левицата има "своята база и е политическа алтернатива, която, нима и загубена през последните десетилетия, има бъдеще в политическия живот.

Според проф. Антоний Тодоров проблемът на левицата в България е, че тя се отдалечава от своята идеология. Като пример той посочи липсата на позоваване на "труда" в платформата на социалистите. Според него бизнесът, колкото и да е важен, предразполага към някакво социално разделение - малък бизнес, среден бизнес. Левите движения са именно тези, които трябва да се борят с неравенството между хората.

Антоний Тодоров споделя още, че БСП трябва да се радва за това, че е втора политическа сила, понеже в противен случай пред нея е имало само една възможност - поредната лоша конфигурация.

Според него пред левите партии у нас има само две възможности. Първата е те да "изчезнат", както това стана в Полша и Унгария. Тук преподавателят цитира бившият унгарски министър Балинт Мадяр, според който евентуална мажоритарна избирателна система в България ще доведе до сходно положение с Унгария.

Другият път за левицата е доста радикално обновление. БСП и всички други леви формации трябва да върне диалога към онези теми, "които са ѝ позволявали 100 и повече години да стои здраво в обществото", а именно - неравенството в обществото и политика спрямо труда.

Димитър Ганев също сподели сходно мнение. Според него левицата винаги е била консервативна, а не либерална. След лидерството на Нинова това само се засилва. Според него промяната в БСП трябва да дойде на първо място с разширяване на демографския признак на партията - повече млади привърженици на левите идеи. "Няма как да говорим за дългосрочна перспектива, ако демографските резултати са такива", добави Ганев. Припомняме, по все още неокончателна информация, близо половината гласоподаватели на БСП са над 60-годишна възраст и едва 8% са тези, избрали лявото на възраст между 18 - 30 години.