Има 6 възможни варианта пред българските политици за формиране на правителство на база на резултатите от парламентарните избори в страната. Това заяви доц. д-р Добрин Канев, преподавател в Нов Български Университет, на форума "Политика и общество", който се проведе в БТА.
Според него след провеждането на изборите, политическите формации, които минаха 4%-ия праг, ще са изправени пред възможностите да съставят двойна или тройна коалиция. Това са и най-предвидимите сюжети за съставяне на правителство в рамките на 44-то Народно събрание.
Като трети възможен сценарии Канев посочи създаването на правителство на малцинството. Според него четвъртата възможност е т.н. голяма коалиция между БСП и ГЕРБ.
На пето място - може още да се направи и експертен кабинет, а ако нито един от горепосочените сценарии не се сбъдне, то тогава България ще бъде изправена пред провеждането на нови избори.
Всички тези опции са във сферата на възможното, но най-малко вероятни са вариантите за съставяне на голяма коалиция и новите парламентарни избори.
"Всичките останали 4 сценария са абсолютно реални", добави Добрин Канев. Експертен кабинет може да се появи като вариант, ако първата партия не успее да състави правителство и се стигне до "третото завъртане на ролетката", т.е ГЕРБ отново да върнат дадения им от президента мандат. Експертният кабинет може да се направи с цел да предотврати отиването към нови избори.
Правителство, съставено от две или три политически формации е, може би, най-лесно предвидимият вариант, но той крие големи рискове за стабилността на държавата и Управляващия орган, добави доц. Канев. Такава нестабилност може и да се наблюдава, ако се състави правителство на малцинството и при експертен кабинет.
Според доц. Канев рискът е най-голям за партийната система и като цяло политическата система у нас. Този риск идва от силното течение да се разруши структурата на партийната система, което е следствие на резултатите от референдума, проведен с президентските избори. Трябва да имаме предвид, че какъвто и да бъде форматът на правителството, то ще е изправено пред много проблеми.
Имайки предвид, че политическата сила, получила най-много доверие от българите, седи зад идеите на референдума, организиран от "Шоуто на Слави", то много трудно може да се определи бъдещето на цялата политическа система у нас. В този контекст, доц. Канев предположи, че е много възможно следващият път, когато той коментира изхода от парламентарни избори, дискусиите да нямат нищо общо със случващото се сега в политическия живот в България.
Доц. Канев коментира и това, дали се наблюдава някаква промяна в българския политически живот след провеждането на изборите. Той не подкрепи идеята, че след тези избори не се наблюдават никакви промени, както пише шоуменът Слави Трифонов в откритото си писмо.
Според преподавателя промените се виждат в няколко аспекта. Първо, той посочи тенденцията за едно по-високо участие на българските граждани в изборите. Макар и до момента ЦИК да не е представила конкретни данни за избирателната активност в страната, за всички е видимо, че участието е значително по-голямо спрямо "дъното, което достигнахме през 2014 година".
Като втора значима промяна от изборите, Канев посочи факта, че в парламента този път влизат 6 политически формации, а не 8. Това може да донесе стабилност. "Стабилизацията може да изглежда повърхността или външна, но тя има значение за това как оценяваме бъдещия живот на даден парламент", допълни Канев.
Третата промяна може да се забележи в това, че се наблюдава възстановяване на традиционните два носещи стълба на всяка една партийна система - има ясно изразено и достатъчно влиятелно движение дясно-център и ляво-център. По този начин партийната система в страната изглежда по-подредена и независима от хегемонията на една политическа сила, според Канев.
Като положителна тенденция Канев посочва и спада на гласовете към ДПС. Последиците от тази тенденция са свързани с увеличаването на вниманието към Обединените патриоти, които за първи път измъкват третото място от Движението за права и свободи на парламентарни избори. Ролята на патриотите сега ще е значителна за формирането на мнозинство.
Друга промяна се наблюдава и в популистките движения у нас. Според доц. Канев проектът Воля на Веселин Марешки замества този на Бареков - България без цензура. Канев посочи, че Воля е пример за това, че в България може да се влезе в парламента чрез явен популизъм.
Като последна промяна, но не и на последно място, преподавателят от НБУ посочи липсата на "старата, традиционната, градската" десница. Според него това не е уникално явление. Тази липса на десница, според Канев, се обяснява с това, че част от десницата са били в досегашното управление, което е довело до повече негативни, отколкото позитивни последици за десните.
Доц. Канев подчерта още, че в политическия живот у нас има и силни явления и тенденции, които наистина не са се променили. Според него това, което не се е променило е победата на ГЕРБ. Водещата партия продължава да е една и съща и тя отново не може да управлява сама. Нуждата от коалиции също е стар сюжет.
USD
CHF
EUR
GBP
