Ако изборите за евродепутати са днес, 22 на сто от българите биха подкрепили БСП. Това сочи изследване, направено от НЦИОМ.

16% от българските граждани биха дали гласа си за ГЕРБ.

Равен процент гласове - по 8% - събират ДПС и "Атака".

Едва 5% от българите биха гласували за СДС, се посочва още в изследването, цитирано от БТА.

НДСВ и ДСБ получават съответно по 3 и 2%. При очакваната не особено висока активност, данните говорят, че е много вероятно и НДСВ, и ДСБ да имат шансове за свои евродепутати.

Над 60 на сто от българите подкрепят принципа на уседналост на изборите за евродепутати.
Докато 25% смятат, че всички българи трябва да имат право да гласуват. Такава е позицията най-вече на симпатизантите на ДПС - 82% от тях не одобряват приетото в закона изискване.


Предстоящите избори за евродепутати са важни за страната според мнозинството от интервюираните - 79%. Това мнение споделят предимно хората на възраст между 40 и 50 г., високообразованите, живеещите в големите градове, както и избирателите на НДСВ, СДС и ДСБ. Едва според 6% от всички интервюирани предстоящите избори изобщо не са важни за България. Разбирането, че изборите за евродепутати са маловажни е разпространено най-вече сред бедните, живеещите в селата и политически апатичните българи.


Според анкетираните кандидатите трябва да са умни и подготвени хора с чисто минало. Хора, които знаят езици и познават структурата и функциите на европейските институции
Най-важното изискване на избирателя към българските кандидати за евродепутати е да не са корумпирани. Според 96% от интервюираните това е много важно условие. Аналогично е и второто изискване на хората - кандидатите да не са замесени в скандали и връзки с престъпни групировки. Това е изискване на 92%. Също толкова важно е кандидатите да имат и конкретни лични качества - да са интелигентни (според 92%) и да имат добри идеи за бъдещето на България (92%).
Други основни изисквания са кандидатите да знаят чужди езици (посочвано от 89%), както и да се ползват с добро име в страната (посочвано от 89%).

Като недостатък на кандидатите най-често се посочва те да са били висши полицаи, лидери или членове на ръководствата на политически партии.

Да си учен или юрист се възприема като предимство при кандидатиране за евродепутат у нас съответно от 63% и 61% от българите. Това са професиите, които с най-голям консенсус се възприемат като подходящи. Професията "журналист" също носи предимства на кандидатите, според 46%.

Отстояването на националните интереси (включително националната сигурност и националната идентичност) е първостепенна задача на евродепутатите, смятат интервюираните.
В обществените представи доминира и очакването бъдещите ни представители в ЕС да поемат ангажимента да работят за икономическия просперитет на страната.

Конкретната тема, по която обществото очаква диалог с Европа от бъдещите български евродепутати, е свързана с ядрената енергетика и възможностите за експлоатация на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй".