Липсват единни действия от страна на българските евродепутати по проблемите на българските малцинства в Македония. Това коментира Станимир Илчев в рамките на участието си в националната научна конференция „Македония и Македонският въпрос след Втората световна война”, организирана от Македонския научен институт.

Като успех той отчете назоваването на такова малцинство едва през 2013 г. в доклад на Европейския парламент за напредъка на Македония. В него се настоява за прекратяване на дискриминацията в училищата, където на места достига до сегрегация, като Община Куманово.

В Скопие още твърдят, че княз Борис е изгонил Климент в Охрид, удивени наши учени

В Скопие още твърдят, че княз Борис е изгонил Климент в Охрид, удивени наши учени

Науката в Македония не била научно занимание, а държавна служба

Има масова, силна, дълбока вкоренена антибългарска фиксация в Македония, обхванала всички сфери – културата, литературата. Република България противодейства спорадично и частично, защото нямало пари и възможности, като че ли Македония е по-богата и по-голяма и с повече приятели в Европа”, коментира Станимир Илчев.

Според него след плагиатството на „Железния светилник” ще последва филм за цар Самуил, в който още в първите кадри Самуил ще рече: „Вече го разбихме българското царство, идва ред на гръцкото”.

Станимир Илчев настоя за адекватна намеса и постави въпроса - освен филма за Хан Аспарух ние българите имаме ли друга такава продукция.

Умората на ЕС възражда национализма и исляма в Западните Балкани

Умората на ЕС възражда национализма и исляма в Западните Балкани

Създал се риск за регионалната стабилност, предупреди дипломатът Любомир Кючуков

Журналистът и богослов д-р Горан Благоев коментира въпроса с признаването на автокефалната македонска църква. Според него съществува реален риск страната ни да изгуби позиции в този диалог, свързан с признаването й в полза на Руската църква, която вече е изразила такова желание да посредничи за мирно разрешаване на този въпрос.

Благоев смята, че липсва каквато и да било политика по привличане на младите българи от Македония да учат за свещеници в нашите богословски висши училища – Богословския факултет и Духовната Семинария. Досега има само един доктор на науките с такъв произход.