От Демократична България призовават президентът Румен Радев да наложи вето върху промените на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ), приет от 44-то Народно събрание на 20 декември 2018 г. Това се казва в позиция на партията.
Цялата процедура по приемане на този Закон не оставя съмнение за преследваната цел - пълно подчиняване на гражданите и бизнеса на интересите на управляващите. Самият закон се превръща във властови произвол облечен във формално-правен камуфлаж.
Измененията в ЗПКОНПИ бяха внесени, разгледани и приети от Народното събрание в рамките само на 10 дни. По закон консултациите са най-малко месец. А изготвената предварителна оценка на въздействието е изцяло бутафорна (половин страница), целяща да легитимира извънредното законодателство.
Цялата процедура по приемане на този Закон не оставя съмнение за преследваната цел - пълно подчиняване на гражданите и бизнеса на интересите на управляващите. Самият закон се превръща във властови произвол, облечен във формално-правен камуфлаж.
Според демократите, в парламента арогантно, демонстративно и в нарушение на фундаментални правни принципи са създадени законови норми, с които едновременно се отрича нашата принадлежността ни към ЕС, към общочовешките ценности, утвърдени в Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и основни елементи на правовата държава. Такива са независимостта на съдилищата, неприкосновеността на частната собственост и презумпцията за невинност.
"Резултатът от това безпардонно поведение е създаването на инструмент, който позволява българските граждани, които не са извършили никакво закононарушение да бъдат лишавани от права по начин, който е неприложим дори към установени престъпници във всички други държави-членки на ЕС", пишат демократите.
Според тях това се случва, защото политическото статукво в страната отказва да реформира прокуратурата. Това е причината процесът на конфискация в рамките на наказателното производство да не работи. Демократите изреждат конкретни доводи, с които искат президентът да наложи вето върху промените в Антикорупционния закон, по-специално конфискацията на имущество.
1. С приетия закон се създава възможност за политически репресии на неудобните лица, категорични са демократите.
С промените в Антикорупционния закон се ограничава независимия съдебен контрол и се създава нова възможност за политически репресии на неудобни лица, смятат те. Според ДБ може да се "поръча" неудобно лице. Поръчката да бъде изпълнена чрез сигнал до прокуратурата - повдигане на обвинение - запориране на имуществото на лицето - проверка от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) практически без методология. Следващата стъпка е внасяне на иск за отнемане в граждански съд. Имуществото се отнема без значение, че обвинението вече може да е оттеглено или наказателният съд да е установил, че проверяваното лице е невинно.
"Резултатът е, че едно лице, което не е извършило нищо неправомерно, може да се окаже обект на дългогодишна държавна репресия и отнемане на имущество. Това отношение към гражданите е атрибут на авторитарна, а не на демократична и правова държава", негодуват от ДБ.
Според Антикорупционния закон гражданската конфискация се случва в рамките на съдебно производство пред граждански съд, пред който могат да се разглеждат дела само между равнопоставени страни.
Комисията за Антикорупция е всичко друго, но не равнопоставена на проверяваното лице - ответник, категорични са демократите. Тя има зад себе си и ползва полицията, следствието, прокуратурата, НАП, ДАНС, Агенция "Митници", общините, както и всякакви други органи, включително може да изиска съдействие от всякакви физически или юридически лица.
Според Антикорупционния закон съдът постановява своето решение въз основа на вероятности и предположения. Това е много по-занижен стандарт спрямо този на наказателното право, по който има презумпрция за невинност.
Гражданското производство в страната се развива при множество преклузивни срокове, които са кратки и, ако бъдат пропуснати, лишават проверяваното лице от възможност да защити своите твърдения.
Законът нарушава правото на Европейския съюз. Действащият ЗПКОНПИ и отмененият Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) нарушаваха Директива 2014/42 за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз. Тя предвижда разширена конфискация само при влязла в сила осъдителна присъда за изрично изброени особено тежки престъпления.
Тълкувателното решение на ВКС, срещу което е насочен настоящият закон, коригира продължаващото прилагане в неприключили съдебни производства на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) съобразно Директивата.
Според ДБ българските законотворци смятат, че така преборват Директивата, но това е невъзможно, защото Директивата има директно действие и всеки един български гражданин може да се позове на нея.
Приетите промени може да създават условия за репресивно поведение на българската държава спрямо нейните граждани. Дори Антикорупционната комисия не носи отговорност за подобно репресивно поведение, защото защото така пише в закона (чл. 17 ЗПКОНПИ), предупреждават демократите.
Те цитират противоречия между промените в Антикорупционния закон и Директива 2014/42/ЕС, както и с разпоредби на Хартата на основните права на ЕС, закрепващи относими основни права на частните субекти. Основното - отнемане на имущество без осъдителна присъда за престъпление и откъсването на производството по закона от общите изисквания, гаранции и процесуален ред на разглеждане на мерки от наказателно естество.
Подобна възможност не е уредена в Директивата 2014/42/ЕС. Директивата допуска като изключение конфискация, само при условие, че произходът на имуществото от престъпен източник може да бъде доказан с равностойни на наказателното производство средства.
"Дори да приемем, че Директива 2014/42/ЕС не изключва възможността за приемане на мерки на разширена конфискация, които не почиват на осъждане по наказателен ред, такива мерки остават в полето на прилагане на правото на ЕС и следва да зачитат както минималните изисквания на Директивата, така и висшестоящите норми на Съюза, в частност те следва да бъдат съобразени с Хартата на основните права", обосновават се от ДБ.
С оглед на това доколкото установява мерки на разширена конфискация, които по своето естество имат наказателен характер, без да обвързва тяхното прилагане със специфичните гаранции за правата на лицата при наказателно въздействие върху тяхната правна сфера, ЗИДЗПКОНПИ нарушава както минималните изисквания на Директива 2014/42/ЕС, така и редица разпоредби на Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС).
С § 2 от Закона за Антикорупцията се предвижда ретроактивно действие на предвидените в закона мерки на конфискация, т.е. променят се правните последици за вече извършени действия.
"Доколкото установената в българския закон конфискация е наказателна по съществото си санкция, то прилагането на новите правни норми към отношения, възникнали преди влизането му в сила, е несъвместимо с принципа на законност, определен в чл. 48, пар. 1 ХОПЕС и пряко противоречи на чл. 5, ал. 3 от Конституцията на Република България", категорични са от ДБ.
Третият мотив, с който демократите искат президентът да наложи вето, е че Законът драстично нарушава стандартите за защита на неприкосновеността на частната собственост и на правото на защита, установени от Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека
Законът нарушава неприкосновеността на частната собственост, която е гарантирана и от Конституцията. Той установява нетърпим от правото произвол от страна на държавата, защото позволява ограничаване и лишаване от собственост на лица без те да са извършили каквото и да е закононарушение, което без съмнение е непропорционална намеса на държавата в частната собственост.
От ДБ привеждат пример с осъдително дело срещу България в Страсбург ("Димитрови срещу България" - 12655/09). Това очевидно не притеснява българския законодател, който не само не гарантира правата на гражданите, а създава условия за репресии и произвол, предупреждават за сетен път от ДБ.
Регламентираната гражданска конфискация има наказателен характер. В някои случаи дори по-тежка от класическото наказателно въздействие, уредено в Наказателния кодекс и Наказателно- процесуалния кодекс, смятат демократите.
Законът е приет в нарушение на всички минимални стандарти на принципа за прeдвидимост на законовите норми, присъщ на правовата държава, е четвъртият мотив на ДБ за искане да бъде наложено вето.
USD
CHF
EUR
GBP
