Престъпленията, свързани с управлението на отпадъците са сред най-доходоносните бизнеси, нареждайки се на трето място след наркотрафика и измамите с ДДС. Схемите с боклука носят печалби от 9,5 млрд. евро годишно. Това показва доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), съобщават от Столична община.
Изследването е озаглавено "Мръсни потоци: Организирана престъпност, корупция и контрол върху общинските услуги за отпадъци". Анализът показва, че престъпленията с отпадъци се възпроизвеждат благодарение на комбинация от слаб контрол, формално прилагане на закона и ограничена наказателна отговорност.
Документът разглежда подробно правната и институционалната рамка за управление на отпадъците в България. Отбелязва се, че въпреки наличието на Закон за управление на отпадъците и предвидени санкции, на практика преобладават административните наказания, които често са несъразмерни с икономическите ползи от нарушенията.
Престъпленията не носят висок риск за извършителите заради липсата на ефективно наказателно преследване, слабата координация между институциите и ограничената проследимост на отпадъчните потоци. Центърът на изследване на демокрацията акцентира и върху необходимостта от навременното транспониране на новата Директива (ЕС) 2024/1203, която значително разширява обхвата на екологичните престъпления и въвежда по-строги санкции и лична отговорност за ръководни лица.
В аналитичната част на изследването ЦИД разглежда конкретни примери за незаконни практики. Сред тях е случаят с района на Горубляне, който илюстрира как чрез привидно легални дейности по събиране, транспортиране и временно съхранение на отпадъци се създават нерегламентирани сметища с дългосрочни екологични и здравни последици.
Освен това докладът анализира и използването на енергийни мощности за изгаряне на отпадъци без достатъчна прозрачност и контрол, както и схемите за трансграничен превоз на отпадъци от други държави членки на ЕС към България, при които отпадъците често се декларират като материали за оползотворяване, без да е налице реален капацитет за такова третиране.
Изследването показва, че тези практики не са изолирани, а следват сходни модели - използване на формално лицензирани оператори, манипулиране на документация, смесване на различни видове отпадъци и заобикаляне на контролните механизми. Последиците от тези престъпления са сериозни - замърсяване на околната среда, рискове за общественото здраве, значителни разходи за общините и подкопаване на доверието в институциите.
Според ЦИД ефективното противодействие на престъпленията с отпадъци изисква цялостен подход - укрепване на наказателноправната рамка, засилване на междуинституционалната координация, въвеждане на технологични решения за проследимост на отпадъчните потоци и активна роля на местните власти и обществото.
USD
CHF
EUR
GBP
