Степента на риск днес в Европейския съюз като цяло е най-висока от края на Втората световна война. Това заяви по време на пресконференция след среща на „четири очи” с хърватския си колега Колинда Грабар – Китарович, президентът на България Росен Плевнелиев.

Колинда Грабар-Китарович е на посещение у нас до 1 април по покана на българския президент. „Никой не е застрахован. Никой не е имунизиран. Ние видяхме терористични атаки в различни столици, включително и в самото сърце на ЕС. България и Хърватия са част от световната антитерористична коалиция и като такива ние обменяме много интензивна информация по линия на специалните служби“, заяви Плевнелиев.

Той каза още, че световната антитерористична коалиция ще води своята битка срещу терористите. „При всички случаи всички ние трябва да водим битка и за сърцата и умовете на младите, на маргинализираните, на изключените и рисковите групи, за да можем да се преборим с идеологията на тероризма, която се базира именно на това, че когато нямаш перспектива и не виждаш смисъл в твоя живот, много лесно се радикализираш“, заяви президентът Плевнелиев.

По думите му, успешната борба с тероризма в ЕС минава през общи европейски инструменти, които трябва да се създадат за интеграция на маргинализираните групи. „Само по този начини ние можем да преборим и идеологичните основи на тероризма“, посочи той.

Държавният глава обясни, че между страната ни и Хърватия са били обменени много данни от гледна точка на начина, по който службите ни регистрират мигрантите и дали е възможно чрез бежанския поток да се придвижват и терористи, които в последствие да реализират кървави атентати в Европа.

"Емигрантите не са терористи и трябва да избегнем този капан - да се поставя на равенство", каза хърватският президент Колинда Грабар – Китарович.

"В крайна сметка всички терористични нападения са насочени и към имигрантите, защото част от тях напускат държавите си заради религиозния екстремизъм. Друга част са икономическите мигранти има и хора, които напускат заради климатични помени", заяви Китарович.

Тя ведната поясни, че: "В отделните вълни мигранти са инфилтрирани и терористи. Факт е, че са минавали през редица държави. Единственият начин да се защитим, е да увеличим будността на нашите съграждани, които могат да предотвратят терористичен акт.

Не трябва да създаваме гета, лагери в нашите европейски градове", призова хърватският президент.

Президентите на двете страни са единодушни, че не бива да се стига до бъдеща голяма криза на ценностите. „Това би било моралната криза, кризата на липса на справедливост. Независимо дали става въпрос за гръцката криза, за украинската криза, за отношенията с Русия или икономическите и дълговите кризи на отделни държави”, коментира Плевнелиев.

Той бе категоричен, че ЕС не бива да допуска отделните страни членки да влязат в моралната криза на липса на солидарност.

Държавният ни глава е убеден също така, че процесът на разширяване на ЕС няма да е завършен, докато всички държави от Западните Балкани не станат част от европейското семейство. „Споделяме общи позиции по регионалната тематика, по актуалните въпроси от дневния ред на ЕС, на НАТО и международните отношение като цяло”, заяви Плевнелиев.

"Споделяме обща визия за развитието на регионалното сътрудничество", каза още той.

Сред обсъдените теми акцент представлява енергийното сътрудничество между двете страни. „България и Хърватия  имат ключова роля в регионалното енергийно сътрудничество. Двете страни имат водеща позиция в групата за газовата свързаност на Централна и Югоизточна Европа”, коментира още Плевнелиев.