ЕС: До края на 2020 може да бъде одобрена рамката за начало на преговорите с Македония

До края на годината има възможност да бъдат одобрени рамките за начало на преговорите за присъединяване към ЕС със Северна Македония и Албания. Това заяви пред БНР високопоставен дипломат от ЕС, пожелал анонимност.

Продължават усилията за постигане на споразумение в спора между София и Скопие. Откритите въпроси са изцяло двустранни, обяви дипломатът.

Още не можем да кажем "Да" на Северна Македония за ЕС

Категоричното си мнение изрази вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева

Дори когато Съветът на ЕС утвърди с единодушие преговорните рамки, те трябва да бъдат одобрени също от Северна Македония и Албания. Въпросът ще бъде обсъден на утрешното заседание на Съвета на ЕС, 17 ноември, но решението може да се отложи. Според него не се очертават пречки за одобряване на преговорната рамка за Албания.

Говорител на Европейската комисия призова първата междуправителствена конференция за поставяне на началото на присъединителните преговори да бъде свикана възможно най-скоро. За стане това възможно, необходимо е Съветът на ЕС да одобри единодушно преговорните рамки, отбеляза говорителят.

"Все още вярваме, че има шанс за договаряне на преговорна рамка със Северна Македония, продължаваме да работим и с двете страни", заяви европейски дипломатически източник относно обявеното от България намерение да наложи вето по въпроса.

Той припомни, че утрешният Съвет "Общи въпроси", на който ще се обсъжда въпросът за дата за междуправителствена конференция за Северна Македония и Албания, ще се проведе чрез видеоконференция, на която не могат да се вземат никакви конкретни решения. Все още има време, макар и не много, тъй като конференцията трябва да бъде свикана до края на годината.

"Все още продължаваме да работим със София и Скопие", подчерта дипломатът. Двустранните споразумения не са част от преговорите за присъединяване, а това, което е определящо, е методологията, на базата на която се отчита изпълнението на критериите за тяхното начало, обясни дипломатът.

От Европейската комисия отказаха да коментират искането на България в преговорната рамка за Северна Македония да бъде заложена допълнителна глава, чрез която да се следи за изпълнението на двустранните договори на югозападната ни съседка със страни-членки на ЕС.

Говорителката Ана Писонеро уточни, че в момента са в ход преговорите в Съвета, а Комисията е дала предложение за текст по рамката още през юли. Тя допълни, че институцията призовава за свикването на междуправителствена конференция възможно най-бързо, но посочи, че за целта трябва да бъде постигнато споразумение в Съвета. 

"Ние насърчаваме двете страни да продължат с усилията си за намиране на решение", каза Писонеро", визирайки България и Северна Македония.

Тя добави, че Комисията е в контакт с германското председателство в опит за намиране на решение на проблема.

Междувременно македонските медии извадиха думите на Писонеро това, че не е коментирала думите на българския външен министър Екатерина Захариева за Тито и че е подчертала, че условията на ЕС са ясни.

Според Македонската академия македонският език бил на няколкостотин години

"Нова Македония": Македония ще настоява за решение, въпреки позицията на София

Припомняме, България предупреди, че ще наложи вето върху официалното започване на преговори за присъединяване към ЕС на Северна Македония, освен ако притесненията й относно езика и историята не бъдат взети предвид. Това се случи за пореден път, след като подновените заседания на българо-македонскията комисия по историческите въпроси отново не постигнаха значителен напредък по спорните въпроси. Заседанията бяха замразени за близо година заради вътрешнополитическото напрежение в съседната ни страна във връзка с провежданите избори.

Срещите на комисията се базират на договора за добросъседство между София и Скопие беше подписан на 1 август 2017 г. Две години по-късно на среща на двамата държавни глави в Познан Борисов и Заев бяха единодушни, че подписването на договора е довело до положителен тласък в партньорството между двете страни и е допринесло за разрешаване на конфликта с името на западната ни съседка и сключването на Преспанския договор - договора с Гърция, който доведе до приемането на името Северна Македония и отвори пътя на западната ни съседка към Европейския съюз и НАТО.