Това, което постигнем в македоно-българската комисия по историческите въпроси, няма да има никакво значение, докато не влезе в учебните, а до този момент сигнал за това няма, коментира проф. Иван Илчев, член на комисията, в студиото на БиТиВи. Като пример той даде това, че и до този момент македончетата учат, че прабългарите са от татаро-монголски тюркси произход и се занимавали с грабителство.
Макар и последната среща в Скопие да се е провела в по-спокойна обстановка от преди, реално сериозен резултат не е имало. Уговорено е следващата среща да се проведе на 3-4 декември в София, а през 2021 година срещите да бъдат цели пет - на всеки два месеца, което е нормално, според оценката на Илчев. Той обаче посочи, че въпросната историческа комисия е само 1 точка, а в договора за добросъседство между България и Македония има цели 40 точки, които са зависими от политиците, но върху които никой не работи.
Въпросът, според Иван Илчев, не е само в работата на комисията и какво ще се разберат историците. В Македония има само две български и то чалга медии, няма транспортна връзка добра, контактите и търговията... Колко стипендии дадохме за научна дейност, свързана с общата ни история, колко конференция е организирала България, попита Илчев.
Европейската комисия няма да посредничи в споровете между Северна Македония и България, за историята и езика. Това се казва в доклада на Брюксел за напредъка на югозападната ни съседка, по пътя към членство в Евросъюза. Спорът между двете държави обаче не е дребнотемие, най-малкото защото 1/3 от софиянците в момента са потомци на преселници от Македония.
Напрегнатостта на македонските историци и отношението там към България е плод на дългогодишна пропаганда, но и България трябва да се откаже от мисълта, че те са наши братя. Северна Македония е съседна държава със собствени интереси, смята историкът.
Припомняме, последното заседание на българо-македонската комисия по историческите въпроси постигна напредък в изработването на обща позиция по темата за 24 май, писмеността и делото на светите братя Кирил и Методий. Това е единствената от общо 14 бележки, свързани с учебниците по история, по която има прогрес. Комисията се събра след като близо година бе прекъснала работата си заради вътрешнополитическата обстановка в Северна Македония и изборите там.
Срещите на комисията се базират на договора за добросъседство между София и Скопие беше подписан на 1 август 2017 г. Две години по-късно на среща на двамата държавни глави в Познан Борисов и Заев бяха единодушни, че подписването на договора е довело до положителен тласък в партньорството между двете страни и е допринесло за разрешаване на конфликта с името на западната ни съседка и сключването на Преспанския договор - договора с Гърция, който доведе до приемането на името Северна Македония и отвори пътя на западната ни съседка към Европейския съюз и НАТО.
2019 година завърши със срещата при президента Румен Радев, на която бе решено, че България не дава безусловна подкрепа на Северна Македония за процеса й към присъединяване към ЕС. Преди това вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов пръв предупреди, че комисията за решаването на въпросите за общата история с Македония не работи.