Да анализираме!

Какво се случи? Най-малко две неща – първо, станахме свидетели на първата подадена, но непоискана оставка и второ, тя не беше приета. Между тези две “първо” и “второ” само можем да гадаем какво се е случило, кои политически и икономически пластове са се раздвижили, кои гласове тайно са нашепнали някому нещо, за да станем свидетели на поредната приказна история.

Която можем да обобщим така – Смелият и добър юнак успява да премине през необходимите приказни препятствия, да се пребори с безброй чудовища, да спаси невинни хора по села и паланки и накрая да стигне невредим до царските сараи, където царят го възнаграждава за добрините и геройствата му (тук не правим никакъв намек!).

Симеон направи може би втората си изключително успешна политическа маневра. Първата беше когато назначи Бойко Борисов за главен секретар, а втората, когато днес не прие оставката му. С което и го “бетонира” на поста, обявявайки го негласно за най-важния коз в управлението на жълтите.

Разбира се не всички “жълти” ще са очаровани от това оставане на генерала, но, както се казва “това си е техен проблем, да се оправят”.

Освен това обаче отворен остава въпросът, кой все пак ще поеме отговорността за неудачията (меко казано) в дейността на МВР. Като тук отговорът в никакъв случай не би затруднил дори и перничанчето, станало популярно с култовия “скакауец”. С други думи – Петканов да му мисли.

От едно от най-високите места в държавата ни – кабинета на министър председателя, прозвуча почти сакралното: “безспорният успех в досегашната Ви работа, високото Ви съзнание за дълг и доказаните Ви професионални качества....”.

Пространните коментари са излишни – генералът оцеля и комай е по-силен от всякога, превръщайки се във фактор, с който мнозина за в бъдеще ще трябва да се съобразяват.