Външният ни министър Георг Георгиев изнесе лекция пред Френския институт за международни отношения в Париж, където се намира за участие в годишната министерска среща на Съвета на ОИСР. Институтът е водеща платформа за изследвания и анализи в областта на съвременната световна политика и дипломация.

В изказването си пред дипломати, анализатори и видни френски общественици Георгиев представи българския принос за изграждане на по-сигурна и просперираща Европа и визията на нашата страна за справяне с предизвикателствата, породени от радикална промяна в международната среда и геополитическа фрагментация.

По негови думи руската военна агресия в Украйна днес е основното предизвикателство не само пред архитектурата за сигурност в Европа, но и пред международния правов ред.

"Глобалната архитектура за сигурност е силно ерозирана и съществува тенденция за отслабване на установените партньорства и системи за сигурност", припомни Георгиев и подчерта, че фактори като кризата в Близкия изток, нарастващото сътрудничество между автократични режими като Русия, Китай, Иран и КНДР, военните конфликти в Африка, които потенциално могат да доведат до увеличаване на мигрантските потоци към Европа, хибридните и кибер заплахи и т.нар. "информационна война", поставят сериозни предизвикателства пред ЕС и всички демократични общества.

Министърът посочи, че като активен член на Европейския съюз и НАТО България от самото начало последователно подкрепя Украйна в борбата ѝ срещу руската агресия и е сред основните донори на помощ за Украйна, която е част от координираната подкрепа на ЕС. Георгиев изтъкна усилията на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп да работи активно за спиране на агресията на Русия срещу Украйна и за постигане на справедлив и устойчив мир чрез преговори.

"Несъмнено споразуменията, които биха били постигнати, ще имат дългосрочни последици не само за мира в Украйна и за сигурността в Европа, но и за глобалния международен ред, а България, като съюзник от Източния фланг на НАТО и черноморска държава, е на първа линия и договореностите, които бъдат постигнати, ще имат пряко въздействие върху нас", отбеляза той.

По негови думи основният принцип при воденето на преговорите остава, че "нищо за Украйна не трябва да се решава без Украйна", както и нищо, свързано с европейската сигурност, не може да се договаря без участието на ЕС. Георгиев подчерта, че страната ни приветства започналия процес на планиране в Коалицията на желаещите за предоставяне на надеждни гаранции за сигурност, устойчив и дългосрочен мир в Украйна, като перспективите за по-нататъшни действия са в пряка зависимост от напредъка в преговорите за прекратяване на огъня и потенциалните мирни споразумения.

Той припомни, че успоредно с военната агресия в Украйна Русия провежда и целенасочена информационна война срещу демократичните ценности и институции на ЕС и държавите членки. Министърът бе категоричен, че противодействието на хибридните заплахи е важен приоритет за България. Той заяви още, че Черноморският регион и Западните Балкани, които са съседни и особено важни за България, представляват конкретни цели на хибридни дейности, киберзаплахи и опити за вмешателство по отношение на стратегическите избори за външнополитическата ориентация на страните от региона.

Външният министър заяви, че европейската интеграция на Западните Балкани остава стратегическа цел за България и припомни, че силен тласък на усилията в тази посока беше даден по време на първото Българско председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., когато този въпрос бе изведен като основен приоритет.

Той напомни и че България подкрепи членството на Република Северна Македония в НАТО и подкрепя присъединяването на страната към ЕС, при спазване на принципа на собствените заслуги при изпълнение на критериите и поетите ангажименти. Относно кризата в Близкия изток българският външен министър подчерта, че стратегическото партньорство със САЩ е важно и в контекста на търсенето на справедливо и устойчиво решение на Близкоизточния конфликт, като постигането на такова изглежда трудно постижимо без активното участие и подкрепа на Вашингтон.

Георгиев открои и една от най-приоритетните външнополитически цели на страната ни - присъединяването ни към ОИСР като логично продължение на усилията ни за изграждането на модерно демократично общество и просперираща пазарна икономика.

Той посочи, че амбицията на България е да приключи техническия етап от процеса на присъединяване до края на 2025 г. или началото на 2026 г. и изрази надежда страната ни да бъде поканена да се присъедини към организацията в рамките на следващата година.