След президентските избори ще бъдат отстранени посланиците, сътрудничели на бившата Държавна сигурност.
Това обяви министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов по време на кръгла маса, посветена на темата за досиетата на бившите тайни служби - „Демокрацията се нуждае от истини." Проявата, която се състоя в Гранд хотел София, е организирана от МВР и Фондация "Конрад Аденауер".

Министър Цветанов изтъкна, че се надява, че следващият държавен глава ще има политическата воля страницата с досиетата да бъде затворена. „Надявам се, че който и да е президент, ще има политическата воля действително тази страница окончателно да бъде затворена и всеки, който е бил част от бившата ДС, да не заема подобни постове, които да представляват страната ни", заяви още той.

Министърът запита и защо отварянето на досиетата не е било свършено по-рано, къде е била политическата воля да се направи това 20 години.

На форума присъстват представители на съюзите на репресираните, както и бившият вътрешен министър и парламентарен шеф Йордан Соколов, който положи усилия да се отворят досиетата в началото на прехода, но това не се случи, заяви силовият министър и допълни: „Днес 21 години по-късно говорим за нещо, което трябваше да отчитаме като затворена страница от началото на прехода."

По думите му към момента на комисията по досиетата са предадени над 1 милион архивни единици.
Задаваме си въпроса дали всички ние не участваме в сценария на ДС. Не знам дали щяхме да допуснем хора, които са служили в ДС да ни представляват навън, изтъкна министър Цветанов и припомни, че според разкритията на комисията 45% от посланиците днес са свързани с ДС.

Той изтъкна, че от момента, в който е заел министерския пост са предприети законодателни промени всички, които кандидатстват за ръководни служби в МВР да преминават през проверка за принадлежност към ДС.
На кръглата маса присъства и Марко Арнд - ръководител на Бюрото за политическо образование в университета в Дортмунд.

Решението за отварянето на досиетата е важен момент, който насърчава обществения дебат за диктатурата и по този начин хората могат да реконструират своя живот, изтъкна Арнд и добави: „Но има хора, които не желаят това да се случи и организират протести срещу това. Аргументите са едни и същи - те искат да се сложи черта под миналото и то да се обвие в мълчание."

По думите му общество, което отказва да се занимае с проявите на диктатурата, е заплашено да преживее нова диктатура. Според него мащабите на помирение трябва да се задават от жертвите.

Арнд каза още, че от голямо значение е създаването на единни европейски етични стандарти. Понятия като помирение, истина и прошка трябва да получат обща дефиниция.

Той цитира думите на пострадалият от репресиите на бившите тайни служби - Жорж Семпъл, според когото скорошното присъединяване на страните от Централна и Югоизточна Европа към Стара Европа може да бъде реализирано само тогава, когато ние обременим нашите спомени.

В този смисъл дебатът за комунистическа Европа достигна европейско равнище и се проведоха много изслушвания, заседания в европейските институции и се появиха много публикации на тази тема, поясни Арнд.

Той цитира също Мариане Биргнер - шеф на Комисията за досиетата на ЩАЗИ, според която отварянето на досиетата е резултат на движение на гражданското общество. Според нея преосмислянето на диктатурата може да бъде успешно само когато обществото го приема и подкрепя.

Министър Цветанов благодари на фондация „Конрад Аденауер", че винаги е подкрепяла такъв дебат и припомни разгорещен дебат по темата от 2007 година, състоял се в хотел „Радисън".

Вътрешният министър определи като положителна стъпка приемането на закона за отваряне на досиетата от 2006 година, но посочи, че въпреки закона от 2006 до 2009 година не е направено нищо по предаване на архива на бившата ДС на комисията и неговото разсекретяване. Едва след идването на ГЕРБ на власт са предприети такива стъпки и по споразумение между Комисията по досиетата и МВР в началото на 2010 година започва предаване на архива, който се съхранява в МВР.

„Трябва да затворим тези страници и младите да са наясно с истинската история на страната. От историческа гледна точка това е много важно", изтъкна Цветанов и добави, че наистина, както мнозина призовават, това е тема, която трябва да бъде затворена, но когато бъде прочетена.

На кръглата маса заместник-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков представи доклад за историята, структурата и дейността на ДС, архива на тайните служби от комунистическия период, както и целите, които си е поставило МВР з решението да се предаде архива на Комисията по досиетата.

Той подчерта, че една от целите е била да се представи работата на МВР в по-голяма публичност. Той припомни, че ДС е бил създаден като отдел към Народната милиция през 1945 година, а през 1947 година се трансформира в Дирекция към Народната милиция.

Йоахим Фьорстер - директор на комисията за досиетата на служителите и сътрудниците на тайните служби на бившата ГДР, сподели германския опит в разкриването на досиетата. Той посочи, че в Германия вече 20 години работи за това.

Той представи начините, по които се иска и се получава информацията и за какво се използва тя. Той посочи, че има 2,6 милиона молби подадени от граждани за прочитане на досиетата и това число се увеличава. Според Йоахим Фьорстер процесът по отваряне на досиетата помага много за преосмисляне на миналото.

Работата на комисията беше представена от председателя й Евтим Костадинов, който изтъкна, че това, че са разкрити досиетата на служители на ДС по никакъв начин не застрашава националната сигурност както се твърди.