Първо реформите да се проведат, след което бюджетът да ги отрази или държавният бюджет продуцира реформите.

По този въпрос в студиото на БНТ сблъскаха възгледите си председателят на АИКБ Васил Велев и президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов коментирайки параметрите вече одобрения от МС и внесен в Народното събрание проектобюджет 2017.

Макар че и според Велев, и според Манолов бюджетът за следващата година е предвидим, консервативен и дори "скучен", по отношение на реформите и как трябва да се проведат работодатели и синдикати стоят на различни позиции.

Велев посочи като сектори, в които бюджетът за следващата година нараства, но без да се предвиждат реформи, сигурността и държавната администрация. По думите му там се наливат 106 млн. повече за държавния апарат и 825 млн. лв. въоръжение, но без да има модерна доктрина. "Това са едни грешни пари", заяви Васил Велев. Освен това се предвижда ръст на пенсиите и на минималната работна заплата, т.е. разчита се на ръст на БВП от вътрешно потребление.

Димитър Маналов опонира, че ръстът на минималната работна заплата винаги е давал до този момент положителен ефект върху икономиката на страната, което обаче не попречи на Велев да открои, че такъв ефект би имал ръстът на средната работна заплата.
Ръст на средната работна заплата може да се провокира обаче единствено и само от ръст в икономиката и производителността. "Чрез административни мерки се опитват да вдигнат производителността", категоричен бе Васил Велев, според когото Бюджет 2017 е изпълним, но показва, че няма да има реформи или поне чрез бюджета не се стимулира реформа.

По отношение на парите, които държавата ще отдели за образование и наука, и двамата гости в студиото бяха категорични, че те са крайно недостатъчни.

Според Димитър Манолов не е лесно да изкараш 3000 души научни работници на улицата и това, че те са излезли да протестират вчера е изключително показателно за крайно критичното положение.

Васил Велев пък настоя отново за реформа и то много бърза в образованието, тъй като липсата на човешки ресурси изпреварва като острота проблеми като корупцията и административните пречки пред бизнеса. Средствата за образование, наука и култура, по думите на Велев, са нищожни и страната ни продължава да се нарежда на едно от последните места в Европа.