Днес се чуват оспорващи ролята на служебния кабинет мнения и точно днес в името на 4 февруари е времето да разсеем това - нали точно в президентската институция бе развързан възелът на кризата, ролята на президента и други действащи лица. Институцията е замислена като гарант за стабилността на политическата система - към тези, които внушават, че работата на президента е да си стои в президентската институция.

През 2020 г. хората бяха на площада, но градусът на отрицанието не бе по-нисък от 1997 -та година (когато покойният Николай Добрев заедно с Георги Първанов върнаха мандата за съставяне на кабинет от БСП - б.ред.). 

Хората отново поискаха промяна, нямаха избор нито сред партиите, нито сред личностите, хората си поискаха държавата обратно, нямаше голяма заплаха от гражданска война, но се загуби много време - с много избори, с много време загубено и средства, които можеха да се използват. Така подробно вицепрезидентът Илиана Йотова описа ролята на президентската институция днес, обвързвайки я с датата 4 февруари 1997 г., когато се случват големите събития, свързани с големия провал на БСП и "Виденовата зима".

Дискусията днес бе организирана от Института "Николай Добрев" по повод 25 година от паметната дата.

Силата е в това да усещаш настроенията на хората, борбата за тях е и твоя борба, от това се мотивираха действията на президента Румен Радев. Президентската институция има последователно управление от първия ден на мандата, открито и честно в грешките на управлението - липсата на свобода, калинките... Важно е да се поеме страната в политическа криза, това го правят истинските политически лидери, правомощията са достатъчни не само да се строят мостове между настоящето, миналото и бъдещето, нашата кауза е в България да се върне държавността.

Това означава законност и справедливост, за всички български граждани. Когато президентът Радев започна промяна - не е в смяната на едно правителство с друго. Първият голям успех бе, че промяната е възможна, това са усилия за връщане на държавността, на някой му е удобно да говори, защото не иска смяна на модела, смята Йотова.

Тя призова на днешната конференция и Института да не се чакат 25 г., тъй като изводите ще бъдат променени.

Илиана Йотова вметна исторически и новата дума в политическия ред на страната днес "промяна".

Вицепрезидентът все още не може да си отговори дали този Преход е свършил или не, всички политици говорили, че е "приключил, но ако се питат хората за тях - няма значение, 32 г от 89 г. е много време". Тя спомена, че Георги Първанов е един от двамата политици, създали 4 февруари, както и "Николай Добрев, който не е сред тях, но дискусията е знак за почит към него".

"Позицията ми за тогавашните събития е следната - 4 февруари 1997 г. е датата, където свърши властта и се роди лидерството - политическо и държавническо, в период на несигурност, стрес и тревога", посочи тя. Йотова си спомни: "Късния следобед няма да забравя, когато Георги Първанов излезе при хората и стана лидер".

За нея датата 4 февруари е натоварена с голяма политическа тежест, за институционалността в България, за принципите и нов прочит на лидерството.

Какво е национален интерес - преобърна представите на много хора, преобърна представите ни за демократично лидерство, тоталитарното водачество, доказа, че се води до никъде. Датата 4 февруари сложи отпечатък върху цялата политическа система.

СДС дойде с подкрепа, надежда, очаквания, благодарение на вълната станаха ясни важни решения - в БСП властта бе сдадена, според други закъсняла, политическа сила не просто губеща, а заплашена да бъде изхвърлена от обществото, чийто фигури са публично мразени, а членовете се срамуват, добави още вицепрезидентът.

И властта, и лидерството имаха своето място, сила ли е да се откажеш от властта, да прозреш в бъдещето и да си дадеш сметка, че с едно действие можеш да хвърлиш страната в гражданска война. Спасителна ли беше мисията от 4 февруари - днес отговорът ми е определено "Да", тези хора върнаха доверието в политическата сила, опозицията стана управляваща, а други се превърнаха в опозиция. Тези дни доказаха и че не постът те прави лидер. Ако Иван Костов имаше по-добра политика тогава към падналите, можеше да има по-дълго бъдеще като политик тогава, смята още Илиана Йотова.

Имаше и друга реална алтернатива - снишаваш се, оставаш се напрежението да премине, партията да се бори, докато се превърне в партия в джобен формат, важно беше процесът на консолидиране и единство, спомни си още тя. Вицепрезидентът обаче все пак изтъкна че БСП тогава е спечелила 113 общини, повече отколкото СДС.

"В крайна кризисна ситуация израсна Георги Първанов, следвайки 4 февруари бе избран за президент порез 2001 г.", добави Йотова и обвърза с това ролята на днешната президентска институция.

Проф. Антоний Тодоров от НБУ, изрази мнение, че 4 февруари 1997 г. е доста преломна дата. Колко ли дати не бяха обявени. Колко пъти не обявихме края на Прехода, обичаме фетиши с датите, събитието изглежда достатъчно важно, за да се определя като преломно, сподели той.

Проф. Искра Баева подробно разказа историята, а историкът Надя Младенова каза, че се води битка чия версия ще надделее за 4 февруари, дата белязана от спорове и лично преживяване, но се прави опит да се размие значението на датата, да се фаворизират едни и да се потъпчат други, а случилото се е достатъчно за себе си.

"От тази дата България поема в друга посока, немислима по онова време, всяка година на тази дата има битов спор - дали Николай Добрев и Георги Първанов са носили една папка, дали Първанов я е дал и т.н. Ясно е, че отиват с ясната заявка да върнат мандата и проектосъстава за кабинет, взет на Пленума на БСП, смята обаче историкът.