Президентът Румен Радев да наложи вето върху промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), поискаха от няколко политически формации. Те са: Демократи за Силна България, "Движение Да България", Зелените, БЗНС и ДЕОС.
От партиите припомнят, че на 27 юли депутатите приеха на второ четене Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗИДЗСВ). Те определят като декларативни мотивите на вносителя "засилване на гаранциите за независимост и безпристрастност на съдиите, прокурорите и следователите".
Предложените от ГЕРБ и приети от Народното събрание изменения и допълнения ще доведат до обратния ефект - накърняване на независимостта на магистратите, репресии от страна на политически и разследващи органи спрямо магистрати, както и до капсулиране на магистратската общност, смятат от партиите.
Формациите обясняват защо искат да бъде наложено вето.
При отстраняване на магистрат от длъжност и привличането му като обвиняем за тежко умишлено престъпление, от политическите формации смятат, че тази промяна надвишава превантивната цел на освобождаването от длъжност с оглед изпълнение на служебните задължения.
Досегашният текст предвижда, че магистратът се освобождава единствено, ако е привлечен като обвиняем за престъпление "свързано със служебните му действия или постановените актове". Целта на такова временно отстраняване е магистратът да не може да влияе на разследването.
Те правят аналогия с държавните служители, които биват отстранявани само със съдебен акт, а не с акт на назначаващия орган или с прокурорски акт, както е при обсъжданото изменение на чл. 230 от Закона за съдебната власт.
"Недопустимо е магистратите да бъдат третирани със значително по-тежки рестрикции от държавните служители при сходна обществена отговорност и сходна цел на самите рестрикции. Такъв двойнствен подход показва негативно отношение и тенденциозно третиране на магистрата спрямо всяко друго лице, изпълняващо публична служба.
Разширената възможност за отстраняване на магистратите, поставя в силна зависимост съдийското съсловие от дейността на прокуратурата. Висшият съдебен съвет ще бъде задължен да отстранява всеки съдия, срещу когото е повдигнато обвинение, независимо дали става въпрос за престъпление по служба или за обвинение в друго тежко умишлено престъпление. Подобно отстраняване от длъжност няма да подлежи на дискреция (независимо решение) от страна на назначаващия орган или на последващ съдебен контрол.
От трите политически формации напомнят, че общият брой на прекратените досъдебни производства от Прокуратурата за 2016 г. е 24,6% от решените досъдебни производства.
Това означава, че правото на труд на магистратите, а от там и тяхната независимост, ще бъдат подложени на произвол, при който продължително време след привличането като обвиняем и отстраняването от длъжност, има огромна вероятност делото срещу магистрата да бъде прекратено, но негативите за него и неговата кариера да са необратими, категорични са политиците.
Особено уязвими от този риск ще бъдат магистратите, които показват критично отношение към недъзите в съдебната власт. Пример за реализирането на подобен риск от прокурорски произвол бе констатиран по делото Колеви срещу България №1108/02 пред ЕСПЧ, по което е установено, че в продължение на 6 месеца след като е критикувал действията на главния прокурор Никола Филчев, висшият магистрат Николай Колев (който по-късно бе застрелян) е привлечен като обвиняем по 5 дела за тежки умишлени престъпления.
Отстраняването от длъжност на съдия единствено по усмотрение на прокурора е недопустимо накърняване на независимостта на българския съд, заявяват от ДСБ, Зелените, Движение Да, България, БЗНС и ДЕОС.
Те определят като недомислица ограниченията за сдружаването на съдии, прокурори и следователи, които според промените в чл. 217 от Закона за съдебната власт не могат да се сдружават с хора от други гилдии.
За декларирането на членство в професионални организации от политическите формации смятат, че това е самоцелно и щяло да доведе до демотивация на магистратите от членуване в магистратски организации.
В тази връзка Европейската асоциация на съдиите в свое писмо от 21 юли до председателя на парламента заявяват: "Включването на задължение за деклариране на членство в професионални организации не преследва легитимна цел, подкопава правото на сдружаване и влиза в разрез със съгласуваната в София политика за укрепване, а не уязвяване, на сдруженията на съдии".
В искането за налагане на вето не е подминат и т.нар. "кариерен бонус" на членове на ВСС и Инспектората на ВСС.
Според тях възможността след като изтече мандата на съдебните кадровици те да заемат длъжност, която е различна от тази преди да са постъпили във ВСС и да отидат там без конкурс, е грубо нарушение.
Това законодателно решение, което не е мотивирано от обществена необходимост или значим обществен интерес, грубо нарушава принципа на "правова държава", прогласен в Конституцията на Република България, се казва в мотивите до президента.
В мотивите си за промените в НПК петте десни партии категорично се противопоставят на въвеждането на преклузия за констатиране и отстраняването на процесуални нарушения, ограничаващи в съществена степен правата на някоя от страните.
Според тях, по този законопроект не е потърсено становището на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) и законодателят не е посочил мотиви за това. Съответно, няма оценка за това дали настоящото законодателно решение отговаря на Европейските стандарти, така както са въведени в Европейската конвенция по правата на човека и тълкувани от Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
За промяната на подсъдността за корупционни престъпления, извършени от политици, магистрати и висши държавни служители, от политическите формации уверяват, че няма правен анализ на дейността на Специализирания наказателен съд, който да покаже еднозначно, дали този съд е по-подготвен да се справи с делата за корупционни престъпления на политици, магистрати и висши държавни служители.
Без такъв анализ промяната изглежда самоцелна и буди съмнения за фаворизиране на този съд от политическата власт. През 2015 г. на СпНС бяха прехвърлени и делата за тероризъм и защита на националната сигурност. Сега 18 -те съдии в СпНС трябва да бъдат натоварени и с още една от сферите с най-висок обществен интерес, а именно корупцията по високите етажи на властта, се казва в мотивите до Радев, с които искат налагане на вето върху промените в НПК.
В Анализа на натовареността на съдилищата за 2016 г. се казва: "Драстичното увеличение в броя на ЧНД се дължи на нарастналия брой дела по ЗСРС, които за 2016 г. са 2940 бр. при 1143 бр. през 2015 г. " За сметка на това делата от общ характер, които постъпват в СпНС за 2016 г. са значително по-малко 39% спрямо 2014 г.
През 2016 г. в СпНС със съдебен акт по същество са решени 6565 бр., от които едва 37 бр. са НОХД, 2 бр. АНХД и 6408 - ЧНД - най-вече разрешения за използване на Специални разузнавателни средства. Прекратените производства са 90 бр., от които 77 бр. са НОХД и 13 бр. ЧНД от досъдебно производство. Осъдени са 190 лица, от които 148 са с наказание до 3 години, а 108 от тези наказания са отложени по чл. 66 от НК.
Съдиите от Софийски градски съд досега са разглеждали делата за корупция на политици, магистрати и държавни служители, поради което имат натрупан опит при решаване на този вид дела. Сериозна е и разликата между разгледаните дела от общ характер на съдиите от СГС и от СпНС. Съдиите от Специализирания наказателен съд през 2016 г. са разгледали по 1,1 бр. дела от общ характер на съдия на месец, а съдиите от Софийски градски съд работят при средна натовареност от 6,4 бр. дела(първа инстанция и въззивни) на съдия на месец.
"От данните се вижда, че Специализираният наказателен съд е превърнат в административно гише за изскания за използване на СРС-та, а същинската правораздавателна дейност е намалена до минимум - присъдите през 2016 г. са 2 бр. на съдия на година или 0,2 бр. на съдия на месец", мотивират се от политическите формации.
Те предупреждават, че ако предложените промени в Наказателно-процесуалния кодекс бъдат гласувани и на второ четене, то 18-те състава на Специализирания наказателен съд ще решават дела в трите най-рискови за българското общество области. Там ще са дела за престъпления, които застрашават националната сигурност - тероризъм, диверсия и др.
В същия съд се гледат дела срещу организирани престъпни групи, както и престъпления за корупция, извършена от народни представители, министри, магистрати, висши държавни служители, председатели на агенции и директори на държавни компании. Това са три коренно различни рода престъпления и изниква въпросът, ако един съд е специализиран и по трите, тогава в какво точно е "специализиран", недоумяват от ДСБ, "Движение Да, България", Зелените, БЗНС и ДЕОС.
Те алармират и за въвеждане на т.нар. персонална подсъдност. Подобен опасен прецедент е предпоставка за обособяване на конкретни съсловни или служебни критерии за съдене на лицата и отчитаме като силно обезпокояващо обстоятелството, че законодателния подход в тази насока еднозначно концентрира власт в тесен кръг магистрати, овластени с изключителни правомощия.
От политическите партии привеждат пример с Австрия и Румъния, където има специализирани прокуратури за борба с корупцията, делата се разглеждат от общите съдилища, а не от специализирани, именно за да се избегнат капсулираността и фокусирането на корупционния натиск върху малък брой съдии.
Тази промяна на подсъдността без издържани аргументи буди основателни съмнения, че промените са предложени, не за да се търси подобряване на законодателството и правораздаването, а за справяне с независимите, но явно неудобни магистрати от Софийския градски съд, чието ръководство нееднократно имаше принципни конфликти с Прокуратурата и Висшия съдебен съвет, се казва в искането за налагане на вето от президента Румен Радев.
USD
CHF
EUR
GBP
