Институциите трябва да работят така, че да увеличат доверието в еврото и да не позволяват различни странични фактори да го ерозират. Това заяви президентът Илияна Йотова, почетен гост и лектор на форума "The World Ahead 2026", организиран от изданието "The Economist".
"Основна задача е гражданите да бъдат преведени възможно най-леко в първите месеци с единната европейска валута. Ще настоявам пред служебното правителство за постоянен мониторинг на цените с цел откриване на аномалии, които не са предизвикани от самото въвеждане на еврото. Нужен е и засилен контрол от страна на държавни органи над търговците срещу "закръгляне нагоре" на цените с цел формиране на скрита инфлация", подчерта тя.
Това съобщават от пресцентъра на президентството.
Изказването ѝ беше посветено на влизането на България в еврозоната и значението му за бъдещето на Европа.
Президентът посочи, че еврото е само инструмент за постигането на много по-големи цели и най вече за повишаването на стандарта на българските граждани. Държавният глава припомни позицията си, че българите можеха да бъдат по-добре подготвени за въвеждането на единната европейска валута.
"Много от проблемите, с които днес се сблъскваме, можеха да бъдат избегнати с по-структурирана разяснителна кампания от властите и по-дълбока подготовка на икономиката и бизнеса", подчерта Илияна Йотова.
Необходима е политическа стабилизация на страната, за да отстояваме приоритетите си във вътрешен план, както и в Европа", посочи тя.
"България вече е пълноправен член на Шенген и на еврозоната и трябва да използваме пълноценно това" , заяви Илияна Йотова.
В изказването си президентът постави акцент и върху сериозните предизвикателства пред еврозоната и европейските икономики. Сред тях тя посочи бавния икономически растеж на целия Европейски съюз в сравнение с други световни сили, високата задлъжнялост на редица европейски държави, строгите фискални правила, които на моменти задушават работата на бизнеса, демографската криза и изоставането в изграждането на единния европейски пазар.
"Аз съм поддръжник на идеята за по-дълбока икономическа интеграция в ЕС, включително задълбочаването и укрепването на единния пазар и превръщането му в ефективна система, а не просто механичен сбор от пазарите на държавите членки", заяви Йотова. По думите й има още много какво да се желае в основни области като енергетика, свързаност и финансови пазари, както и организиране на съвместни производства с висока добавена стойност, за да се засили конкурентоспособността. Президентът припомни и доклада на Марио Драги за конкурентоспособността на ЕС от 2024 г., от чиито над 380 препоръки и предложения са изпълнени много малка част.
Йотова посочи различията във вижданията на европейските държави за развитието на Европа и открои отново появилата се идея за Европа на две скорости.
"Идеята в този опасен свят да се разделим на оси може да ни коства много и да бъде началото на разпада на европейската конструкция", подчерта тя.
Това не означава, че нямаме нужда от дебат за развитието на Европа. Тя подчерта ключовото значение на държави като България и Гърция - външни граници на съюза и гаранти за неговата сигурност, но и страни, които могат да допринесат много за развитието на индустрията и икономиката в Европа.
По отношение на общата европейска отбрана президентът посочи, че като член на НАТО и на ЕС, страната ни може да участва активно и напомни, че е сред първите одобрени по инструмента SAFE, насочен към отбранителните способности на Европа.
Йотова изтъкна като конкурентно предимство на България силно развития автомобилен сектор, както и шестото място на страната ни по добив и преработка на цветни метали като мед и олово в ЕС и потенциала за още по-ефективно оползотворяване на подземните богатства чрез създаване на крайни продукти с по-висока стойност.
"Българските производители имат потенциал да участват в предстоящите трансформации и да произвеждат необходимите за прехода критични и стратегически материали, което да направи европейската икономика независима от доставките на суровини от трети страни", подчерта държавният глава.
Президентът изтъкна и перспективата България да бъде иновационен лидер в региона и равностоен партньор в европейските инициативи за развитие на високотехнологичния сектор. Тя открои създадения у нас Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT, който е първи по рода си в Източна Европа.
Страната ни е и между шестте държави членки на ЕС, които ще получат финансиране за надграждане на своите суперкомпютри и развитието на екосистема за фабрики за изкуствен интелект, припомни Йотова и подчерта качеството на образованието и на специалистите в сферата на технологиите.
USD
CHF
EUR
GBP
