Зам.-омбудсманът и бивш правосъден министър Диана Ковачева опровергава твърдение на "Да, България" и не е подписвала инструкция за конвойна дейност.
Тя коментира информация за обжалване на инструкция за конвойната дейност от 2012 г., от Движение "Да, България", в която се твърди, че е утвърдена от нея в качеството й на министър на правосъдието и смята, че се правят недопустими внушения.
Ковачева е изненадана от "липсата на минимално усилие на юристите, които атакуват Правилата за конвойната дейност от 2012 г., да проверят за какво точно става въпрос".
Тя обяснява, че изобщо не става въпрос за Инструкция, а за Правила за конвойната дейност, утвърдени от министъра на правосъдието на 5 ноември 2012 г., а причината за тяхното приемане тогава е да се включат за първи път разпоредби за защита правата на човека и забрана на изтезанията на лишените от свобода лица.
Актът, който се опитват да атакуват, не се отнася до конвоирането на задържани лица до медицински заведения, какъвто е случаят на Иванчева. Конвоят до медицински заведения не се осъществява от ГД "Охрана", а от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и се определя на базата на Инструкция на началника на Софийския затвор от 2013 г., която няма нищо общо с утвърдените през 2012 Правила. Евентуално тя е актът, който са искали да атакуват въпросните юристи, допълва Ковачева.
Атакуваната пред ВАС Инструкция (а всъщност Правила от 2012 г.) е отменена през 2017 г. като в частта за използването на помощните средства няма промяна при издаването на новите Правила.
"Излиза, че обект на обжалване е отменен акт, който изобщо не се отнася до конкретния случай. При обжалването има грешка в акта, в органа на издаване и във факта. Следователно има поне три грешки, допуснати от групата юристи, които правят обжалването недопустимо и позицията неиздържана", обяснява зам.-омбудсманът.
"Извън правния абсурд, при който се обжалва отменен акт, все пак бих искала да обърна внимание, че макар той да не се прилага за конвой до медицински заведения, при конвоя по отменените, но и по сега действащите Правила, поставянето на белезници на краката е предвидено като задължително единствено и само за особено опасни лица", допълва Ковачева.
Тя коментира, че при т. нар. усилен конвой става въпрос за определяне на мерките за охрана в зависимост от степента на обществена опасност и личността на конвоираното лице, включително дали е склонно към агресия или физическо насилие. Това предполага индивидуална оценка във всеки конкретен случай на тези, които прилагат инструкцията.
Поставянето на белезници на краката и други засилени помощни средства не е рутинна мярка и във всички случаи следва да е съпътствана от индивидуална оценка на риска за конкретното лице. "Така е по приетите от мен правила. Така е и по правилата, които ги заменят през 2017 г.", допълва бившият правосъден министър.
"Очевидно е, че прилагането на инструкцията, която касае конвоя до болници, не е съпътствано от оценка на риска на всяко конвоирано лице, а се поставят помощни средства, без да е изяснен елементът на опасност от бягство или агресия. Причината за това обаче не се съдържа в Правилата от 2012 г., които съм утвърдила в качеството ми на министър на правосъдието", коментира тя.
Като заместник-омбудсман, Ковачева продължава да отстоява правата на човека и изцяло застава зад констатациите в доклада на омбудсмана и препоръките, които са направили от 2016 г. до сега.
В своята жалба до ВАС в защита правата на човека, "Да, България" пишат:
Със Заповед № ЛС - 04 - 1994 от 15.11.2012 г. на министъра на правосъдието са утвърдени Правила за условията и реда на осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието (наричани по-долу акт). Считаме, че актът е незаконосъобразен като цяло и в частта си на чл. 17, ал. 6, чл. 23, ал. 6, т. 2 и ал. 9, т. 1 от Правилата на следните основания, които са подробно аргументирани по-долу в текста на жалбата:
- Оспореният акт е издаден в противоречие с установената форма по чл. 7 ЗНА.
- Оспореният акт противоречи на материалния закон - чл. 4 и чл. 31, ал. 3 и ал. 4 от Конституцията на Р. България, на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и на чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
- При приемането на оспорения акт не е спазена процедурата за обществени консултации по чл. 26 ЗНА въпреки по същество нормативното съдържание на акта.
По допустимостта на жалбата
Приемаме, че по съществото си тези Правила съдържат нормативни разпоредби, макар формално актът, в който са обективирани, да не е квалифициран като нормативен акт и да няма съответното наименование (инструкция или наредба), предвидено в чл. 7 от Закона за нормативните актове. В същото време, тези Правила в структурно отношение съдържат основните реквизити на нормативен акт - обособени са глави и раздели със съответните наименования, допълнителни, преходни и заключителни разпоредби, а самият текст е организиран в членове, алинеи, точки и букви. От съдържателна страна се въвеждат нормативни правила за поведение на органите на ГД "Охрана" във връзка с извършването на конвойната дейност. Налице е относителна трайност и повторяемост на обществените отношения във връзка с организацията, изпълнението, контрола и отчетността при осъществяването на конвойната дейност (чл. 1 от Правилата), което позволява именно нормативната уредба на съответните отношения. Оспорваните правила нямат вътрешнослужебен характер, тъй като засягат права и законни интереси на гражданите, които попадат в техния обхват, а не се отнасят само до администрацията, подчинена на органа издал акта. В потвърждение на това разбиране е и настоящата уредба на конвойната дейност в рамките на Министерство на вътрешните работи, която е дадена в подзаконов нормативен акт - инструкция (Инструкция № 8121з-1161 от 5 Септември 2017 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност в Министерството на вътрешните работи, Обн. ДВ. бр.75 от 15 Септември 2017г.).
И, тримата жалбоподатели упражняваме професията адвокат, в чийто обхват се включва и дейности по защита правата на човека, включително и на задържани, обвиняеми и лишени от свобода лица.
В тази връзка, на основание чл. 185 и 187 АПК приемаме, че е процесуално допустимо обжалването на издадения от министъра на правосъдието административен акт като нормативен акт по същество.
Ilyo
на 10.08.2018 в 16:44:34 #1На Да(й), България им дай да правят фалшиви скандали, те са един своеобразен жълт вестник в политиката.