Благоевградската полиция задържа лидера на ДСБ в града Калоян Ханджийски и двама негови съпартийци по подозрение, че тази нощ са преоблекли паметника на Димитър Благоев - Дядото като Дядо Мраз.
Според информация на вестник "Струма" тримата са сложили чувала и шапката на монумента, преобразен в навечерието на Коледа.
С полицейска заповед Ханджийски и двамата му сподвижници са задържани за 24 часа. Срещу тях могат да бъдат повдигнати обвинения в хулиганство и повреждане на културен паметник.
Припомняме, че склуптурата на патрона на Благоевград и основател на Българската социалдемократическа партия осъмна изрисувана с бяла и червена боя, и надпис "Дядо Мраз" върху постамента. По-късно до паметника бе оставен голям червен чувал с надпис „Оставка", а върху главата беше сложена коледна шапка
От ПП ГЕРБ вече разпространиха официалната си позиция по въпроса. Според тях поругаването на паметниците на българската история не бива да се толерира, но партията на Бойко Борисов е против задържането на тримата:
"Не приемаме прилагането на крайни мерки като полицейски арести и задържания, прилагани срещу хора, изразили по нетрадиционен начин обществената си позиция", се казва в съобщението, изпратено до медиите.
Областният ръководител на БСП Юлиян Гошев (на снимката) определи постъпката като „вандалски акт и кощунство".
USD
CHF
EUR
GBP
Asparyx
на 26.12.2013 в 12:29:31 #25ДЯДО ТОРБАЛАН
на 26.12.2013 в 11:28:27 #24Хенрието, Хенрието, ще те шибам във дупето. С як, червен х*й. за честита Коледа.
el viejo
на 26.12.2013 в 09:49:17 #23Хептен се омазахме! Анархия! Щом престъпленията, медиите ни ги представят като шеги, става страшно! Това е наистина повод за оставка на властта! То, бива либерализъм, ама у нас всичко се изкривява до неузнаваемост! Крайно време е да се налага законността у нас с всякакви средства! Противозаконните обществени прояви, трябва да се наказват с всичката сила на закона. За назидание! Особено незаконните протести и демонстрации! Символично били палени огражденията пред Народното събрание, според медиите!!! Тези наемници на Сорос и заблудени около тях, ей така, "символично" със същото огниво биха запалили и Народното Събрание, ако няма ограждения! Такива хора за пари са готови на всичко! Те имат поръчка - Оставка на правителството! За сега нямат друга поръчка - за кого се борят да дойде на власт - не ги интересува! Съюзници и партньори от Запад, за сега искат само лявото правителство да падне и да дойде дясно! Пък, ако то е на Бойко Борисов, още по добре, защото той е доказан за тях - Yes man! Десни управляващи ще спрат социални разходи, както и увеличаване доходите на наемният труд и бюджетно зависимите, което за Западният капитал у нас е важното! Колония ли сме, или както лявото правителство ни прави на свободна демократична държава, без никой да ни позволява това!
sg
на 26.12.2013 в 04:46:38 #22Забелязал съм, че на глава от населението най-много куманизи+кретени са от Варна. Като минетчията-тъпак, нарекъл се "моряка" - куросмук и каманяк.
sg
на 26.12.2013 в 04:42:44 #21пУснете човеко веднага, гадни куманизки свине! ако тоа изрот благоеф беше жив щех да му се измочам у брадата сега мочам у устата на феновете му
velikiat
на 25.12.2013 в 23:01:50 #20velikiat
на 25.12.2013 в 22:44:33 #19туй е оригинален документ и историците изследват време през такива, другото е дрънканици, а скеча е жалък, борба с умрял, борец против ограбването на народния труд, както е тъдява в прекрасния дивашки капитализъм, построен от наследници на делото му, лъжи маже ако мине, избори са се задали пак а вий драгия слънчасъл не по мен подире, писнало мий от потери, преди дс, днес данс на цру, каквото си и ти
velikiat
на 25.12.2013 в 22:15:40 #18При всичко гореизложено, обаче, както казахме в миналата ни статия, същите фактори, които принудиха балканските държави да се съюзят, ще накарат и балканските народи да потърсят своето спасение в съюзяването им, в политиката, която нашата партия и балканските братски партии определиха в І-та Балканска конференция в Белград през 1909 година, а именно, в политиката за балканската федеративна република. За съжаление, днес социалдемокрацията на Балканите се намира в положение, което затруднява борбата й в духа на тази спасителна за балканските народи политика. Особено в тежки условия е поставена днес нашата партия. Една твърде строга военна цензура задушава нашето слово; нашият партиен орган „Работнически Вестник" биде забранен просто, защото е работнически социалдемократически, без всякакви законни основания. Ние започваме вече нашата дейност, а след войната и вдигането на военното положение, ще се заловим с двойна енергия за социалистическата пропаганда и специално за пропагандата на политиката за балканската федеративна република. В това отношение задачата на социалдемокрацията на Балканите е твърде миого улеснена и ние се надяваме веднага след войната да можем да упражним върху политиката на балканската буржуазия по-голямо давление, отколкото преди войната. БАЛКАНСКИЯТ СЪЮЗ Димитър Благоев В. „Работнически вестник“, София, бр. 2-3, февруари-март 1913 г. Просто заедно трябва да разгърнем страниците на вече забравени български вестници. Едва ли сега откриваме истината за антируската имперска политика на тогавашните български социалисти, които наистина допускат сериозни грешки в наивността си за създаването на Балканска федерация и сдружаване на балканските народи, робувайки на социалистическите догми. Тесните социалисти в творчеството си от онова време не крият възмущението си, както от руската имперска политика спрямо народа и страната ни, така и към престъпната политика на цар Фердинанд. Славянска Русия „покровителката на славянството“ в онези години застава твърдо зад грабителската политика на Сърбия и на неславянските ни съседи Гърция, Румъния и Турция, като ще изиграе и коварната си роля на подстрекател при разграбването на населените с българи земи. Тази роля на Русия в онези събития от преди 100 години ще бъдат констатирани на страниците на „Работнически вестник“ от Д. Благоев, въпреки установената военна цензура и многократното спиране на вестника. Тази статия Благоев пише наскоро след като стават известни фактите около подписването на Балканския съюз и на възприетата от правителството на Иван Ев. Гешов, със съгласието на цар Фердинанд и под покровителството на Русия политика на дележ да населената главно с българи Македония. Тази статия е писана от Благоев месеци преди да ни сполети първата национална катастрофа, а в дните на втората национална катастрофа ще стане ясно, че зад тази позиция на българския цар стои доста големия подкуп, който му предоставя руския император като „заем“, който той никога няма да върне. В тази си статия Д. Благоев, въпреки някои социалистически щампи и наивности, се проявява като прозорлив анализатор и политолог, а и като български патриот, който нееднократно подчертава, че в Македония населението е в основаната си част българско.
velikiat
на 25.12.2013 в 22:11:10 #17Тия инциденти между съюзниците говорят, очевидно, че ако военният съюз между балканските династии не се превърне в един съюз на балканските народи, ние ще имаме на Балканския полуостров едно положение на ред отделни държави с всички стари елементи за раздори по между им и, следователно, за нови опасности за балканските народи и за мира. В такъв случай вековната умраза между българи и гърци, подклаждана с всички средства от буржуазията на двете страни и в най-ново време, ще избухне с нова сила. Старата вражда между българи и сърби, подклаждана отдавна от буржуазията на двете страни и от интригите на големите държави, за сферите на завладявене в Македония, особено за Скопския вилает, също тъй, след войната ще избухне с нова сила. Българските буржуазни патриоти не можеха никога да си представят една „българска Македония" без Скопския вилает. И днес те не скриват своето голямо недоволство от факта, че господари в Скопско са сърбите. Умразата, която прививаха те у поколенията след освобождението на България против сърби, особено след Сръбско-българската война, произтичаше от аспирациите на България спрямо Скопския вилает. И ако преди войната България и Сърбия се караха за кожата на неубитата и неудрана още мечка, след войната ще се карат сигур за кожата на населението в Скопско и Битолско, което еднакво усърдно ще го дере. Така че, като съдим от тия инциденти, става явно, че пречки за реализирането идеята за един съюз на балканските народи се срещат преди всичко у самите балкански държави и династии. От друга страна, интригите на правителствата на капиталистическите европейски държави ще бъдат несъмнено насочени към осуетяването на балканския съюз. Без друго, балканският съюз е една опасност за капиталистическите интереси на големите държави, особено на ония на Австрия и Италия, и за завоевателната политика на Русия. Балканският съюз еднакво би се изпречил на пътя на експанзивната политика на Австрия и Италия към Балканския полуостров, както и на пътя на завоевателната политика на Русия. Последнята, додето въпросът беше да противопостави един военен съюз предимно от България и Сърбия на стремежите на Австрия към Балканския полуостров, за да я накара към отстъпки на руските домогвания и на споразумение върху подялбата на Балканите, насърчаваше тоя съюз. Обаче, щом тоя военен съюз се опита да се преобърне в един съюз на балканските народи, първа Русия ще се противопостави на него. Най-сетне, създаването от Албания автономна област под протектората на Австрия и Италия и противопоставянето им на Сърбия да излезе на Адриатическото море показва, че на Балканския полуостров се запазват елементи, които ще служат за интриги между балканските държави и че задачата на заинтересуваните в Балканския полуостров ще бъде да осуетят балканския съюз.
velikiat
на 25.12.2013 в 22:10:32 #16Военните успехи на съюзените балкански държави и международното значение, което получи техният военен съюз, естествено създават убеждението, че тоя съюз ще се превърне след свършването на войната в един балкански съюз, основан върху общи икономически и политически връзки. Обаче, има много признаци, които показват, че балканският съюз ще срещне много пречки, които могат да го осуетят. Преди всичко, още днес съществуват големи недоразумения между съюзените държави, които недоразумения насмалко да се изразят в Солун във военен конфликт между тях. Повод за тия недоразумения давало поведението на Гърция. Според споразумението между България и Гърция, българските и гръцките войски трябвало начело на тримата престолонаследници – български, сръбски и гръцки – да влязат в Солун. Обаче, гръцките войски, вървейки по линията на най-малката съпротива, стигнали пред Солун по-рано от българските, и додето българсккте войски се сражавали пред Солун, в това време гръцките военачалници влезли в преговори с военачалниците от турския гарнизон за капитулирането му. И наистина, когато българските войски били още 15 километра около Солун и се сражавали с турските войски, солунският гарнизон се предал на гърците, и когато българските войски влезли в Солун, гърците вече били се настанили в него като управляващи. Това създало твърде голямо недоволство у българите. Работата дори дошла до въоръжен конфликт. Казват, че за сега Фердинанд успял да изтръгне от Гърция отстъпки в Солун в полза на България и спазване на военното споразумение. По-вероятно е, обаче, че конфликтът е изгладен засега и с бързото заемане на известни административни учреждения в Солун от българските власти. Във всеки случай, инцидентът в Солун показва, колко несигурен е съюзът между балканските държави. Същото показва и следния инцидент, който засяга вече отношенията между България и Сърбия. Скопският вилает в грамадното си болшинство е населен с българи. В самия град българското население представлява болшинството от христианското население; както в града, така и в селата, сърбите са малцинство. Когато сръбската войска влязла в Скопие, българите издигнали само българското национално знаме. Това разсърдило сръбските войски и българските знамена били смъкнати насила. Изобщо, българското население в Скопие било извънредно недоволно от това, дето тоя град пада в сферата на сръбското владичество. Дори една депутация от това население е идвала в София, за да изкаже неговото недоволство пред българското правителство и че то не щяло да търпи сръбското владичество. Същото се повтори и в Южна Македония, дето гръцките войски, на път за Битоля, окупират ред чисто български села и градове с доминираще българско население и установяват свои власти.
velikiat
на 25.12.2013 в 22:09:49 #15Младотурският преврат в 1908 г. даде повод на великите европейски сили да спрат натиска над Турция за реформи в европейските турски области. Ако преди тоя преврат европейските правителства, в конкуренцията им за влияние над балканските държави, за облекчение положението на династиите им, бяха принудени да предлагат на Турция реформи за европейските й провинции, след младотурския преврат, те се освободиха от тая грижа, На младотурския режим европейските правителства откриха голям кредит. Те казаха, че тоя режим е режим на реформиране, на възродяване на Турция, и, следователно, балканските държави няма какво да се бъркат в работите на Отоманската империя, длъжни са да пазят статуквото на Балканския полуостров. Обаче, провалянето на младотурския режим разкъса и това було на завоевателната политика на европейските правителства, развърза ръцете на балканските династии и държави спрямо Турция и статуквото на Балканския полуостров. Те се почувствуваха с достатъчно основания призовани да се погрижат за себе си, за своето съществуване и бъдаще. Идеята за съюзяването за тази цел живо ги проникна. Основите на съюза, както са уверени в България, бяха турени в края на миналата година в българския дворец през време на тържествата по случай пълнолетието на българския престолонаследник. На тия тържества присъствуваха и престолонаследниците на балканските държави, както и един от руските велики князе. Сигурно, при тоя случай в интимните срещи на Фердинанда с балканските престолонаследници и руския княз са били разменени мисли за възможността на един балкански съюз против Турция. Обаче, турянето основите на тоя съюз е постигнато, сигурно, след промяната на режима в Турция в началото на тази година. Какви са условията, върху които почива балканският военен съюз? – Върху тоя въпрос до днес нищо положително не се знае. Уверяват само и от фактите се потвърждава, че един общ съюзен договор между балканските държави не съществува. България имала отделни договори с всяка от другите три държави – със Сърбия, Черна Гора и Гърция. Например, с Черна Гора България имала договор, според който била длъжна да й дава по 30 хиляди лв. дневно, додето трае войната й с Турция. Със Сърбия имала специален и подробен договор, според който взаимно турят на разположение според нуждата войските си и точно разпределят по между си завладените турски провинции. Обаче, договорът й с Гърция, както изглежда, нито е точно определен, нито е ефикасен. Както е известно, Гърция до последния момент се е колебала. Турция от своя страна е правила разни концесии на Гърция, за да я откъсне от съюза. Но в последния момент Гърция се присъединила към него. Поради това, искат да кажат, между България и Гърция нямало специален договор, а имало само споразумение за сферите на военните й действия и границите на бъдащите й владения. В същност, балканският съюз, като нещо трайно и определено, не съществува. Балканският съюз днес е един военен съюз със специалната цел да изтласка Турция от европейските й провинции и да ги разделят по между съюзниците. Но ще ли тоя съюз да се обърне в един балкански съюз, в една политическа единица? Този е най-интересният въпрос, който занимава наблюдателя на Балканите и от разрешението на който зависи бъдащето на балканските народи.
velikiat
на 25.12.2013 в 22:07:45 #14Балканската война не би била възможна, ако нямаше балканският военен съюз. От друга страна, военните успехи на последния спечелиха му общото внимание. Предвид на това не безинтересно се явява да знаем, какво в същност представлява тоя съюз. Преди всичко, малко история. Идеята за един военен съюз на Балканския полуостров за пръв път се подхвърли след анексията на Босна и Херциговина. Както е известно, тя хвърли в голяма тревога Сърбия. Но не по малко бидоха разтревожени България и другите балкански държави. Анексирането на Босна и Херциговина, възбуждението, създадено от това в Сърбия и заплашването на Австрия да сгази Сърбия с военна сила – всичко това конкретно показа, какво очаква балканските народи. От друга страна, известно е, че акексията на Босна и Херцеговина стана със съгласието на Русия. Последнята, обаче, за да прикрие своята завоевателна политика, след като дълго време поклажда воинствения жар у сърбите против Австрия, най-сетне, остави Сърбия на своята съдба. Престижът на Русия на Балканския полуостров и тъй беше покрусен след Руско-японската война. Но след анексията и разкритията на Еренталя върху поведението й по същия въпрос, Русия се заплашваше да изгуби окончателно своя престиж на Балканския полуостров. За да избегне тази опасност и за да постави на австрийската политика на Балканския полуостров една бариера, Русия почна да съветва на балканските държави създаването на един военен съюз. До обявяването на Итало-турската война, пропагандата на Русия за един съюз на балканските държави не намираше отек между тях. Но обявяването на тази война, заграбването на Триполитания от Италия с мълчаливото съгласие на Европа, и в същото време дръзкото заявление на Италия, че била за статуквото на Балканите; от друга страна, окончателното фалиране на младотурския режим и изгубването надеждата за реформиране на Турция, – всичко това тласна балканските държави и балканските династии към военния съюз. Отоманските събития показаха на балканските държави и династиите им много нагледно, че чутовното статукво е задължително само за европейските големи държави и че то е само було за прикриване на завоевателните стремежи на Балканския полуостров, на стремежите към поделване на европейските турски области между тях. Статуквото се явяваше само средство за притискането на балканските народи в тесните им граници, против тяхното засилване. От друга страна, поставянето от европейските капиталистически държави като единствена политика на балканските държави и династии пазенето на статуквото на Балканския полуостров водеше последните към пълното банкрутство на така наричаните „национални идеали", на националистическата политика, с която в продължение на толкова дълго време оправдаваха своето съществуване и поддържането на цялата съвременна система на ограбване народния труд и народните богатства. Това положение на нещата туряше в най-голяма опасност преди всичко балканските династии.
robus
на 25.12.2013 в 22:00:20 #13Седерасията се превръща в диагноза.
Серго Посеркин
на 25.12.2013 в 21:57:43 #12Позицията на болгарските русофили е ясна и категорична. Всички, които бъркат в социалистическия ни гъз като оскверняват памятниците требва да идат в затвора. Нема да страдаме и да сериме слузь заради некие хулигани гадни!
ДЯДО ТОРБАЛАН
на 25.12.2013 в 20:48:39 #11ТЕЗИ СЕРСЕМИ, заслужават да ги окошарят в Бобовдолския затвор, хем им е близо там.
van damme
на 25.12.2013 в 20:37:04 #10Следващия път да задържат и подстрекателя, черния циганин Костоффф и да го бутнат у ПАНДЕЛАТА
.За костовите комунета само Крумови закони 
Mitsubishi
на 25.12.2013 в 19:14:12 #9Само глупавите българи, на които паметта е по-къса от пишките могат да вдигнат паметници на националните предатели Димитър Благоев и Георги Димитров, че чак и 2 града са кръстили на тях: Благоевград и Димитровград.
Мама ви тъпа комунистическа и проста!
павиан
на 25.12.2013 в 18:53:40 #8Кавуни прости оставете на мира паметниците.
viliivanov
на 25.12.2013 в 18:21:26 #7Къф дядо бе идиоти..взривете шибаня комунист Благоев ... дядо е на на майка ви съветска фърчилото, болшевики кухи
Ролинс
на 25.12.2013 в 17:39:43 #6Djefry-коня | 25.12.2013 17:33 Да ви представя платения драскач (който няма да има смелостта да се появи повече в тази тема) - Djefry-коня/el viejo/Despair/ Пантю. Господарите му екплоататори го карат да работи даже на този свещен празник за 320 лева.