"2021 година е много нетрадиционна и дано започналите процеси в областта на публичните финанси да не продължат и през следващата". Това зави пред БНР финансистът r бивш заместник-министър на финансите Любомир Дацов.
Всички правителства, които управляваха през отиващата си година са били склонни да преосмислят политиката на стабилност от последните 20 години, уточни той.
"И правителството на Бойко Борисов, и двете служебни, и вече редовното на Кирил Петков даваха и дават заявки за разхлабена фискална политика, за нова визия на разходите, която се заключава до няколко по-стари неща - ще харчим малко повече, отколкото получаваме", каза Дацов.
Финансистът е категоричен, че тенденциите са тревожни, защото това може да означава обръщането и един нов доста дълъг период, преди да се върнем към нормализацията на сегашната политика.
Майсторството на държавното управление е да не допуска инфлацията, изтъкна той.
"Когато тя вече дойде, няма популярни решения, има неприятни решения, които властите отлагат да вземат до последния момент, защото после трудно биват преизбирани. Има само един инструмент срещу инфлацията и той е намаляване на натиска на разходите - в полза на инфлацията", каза Дацов.
Сегашната политика, която се демонстрира у нас, е към разхлабване на тези разходи и помпане на разходите, което означава помпане на инфлацията, а не ограничаването ѝ, категоричен е финансистът.
Не е добра идея бюджетът да прави дефицити в тези условия, защото това подпомага инфлацията, а не я намалява, смята той. "Минимизирането на пораженията става през социална политика, но таргетирана към тези, които имат нужда".
Държавният бюджет е еманация на политиката, смята Дацов. "Той е техника, отразява вижданията на политиците, които вземат решенията".
Финансистът подчерта, че в страната няма криза, защото 4-5% икономически растеж, който ще имаме тази година и сигурно и през следващата, е най-висок, който ще бъде реализиран за последните 12 години.
null
на 29.12.2021 в 14:13:33 #1др. Дацов, инфлацията е явление, което съществува независимо от това дали икономиката е планова или пазарна, от политическата Ви ориентация, това къде и какво сте учили, както и за какъв експерт се имате. тя е там независимо дали има икономически подем или упадък, и рядко има пряка връзка с обективните фактори. например при 7 милиона тона прибрана пшеница за 2021ва година - цената на килограм бяло брашно на дребно за последния месец се е качила с 20 стотинки - от 1,50 до 1,70 за най-продаваната марка. в същото време пешницата е субсидирана култура, която производителите изнасят в огромни колчества и реализират солидна печалба. "Република България" се управлява от корпоративни интереси, които целят оставането на политическите си представители на власт. вдигат се пенсии и минимални работни заплати и дори преди фактически това да се случи - цените. от тази гледна точка - това не е държавно управление. не е кой знае колко по-различно положението в която и да е "пазарна икономика", зачевайки от най-голямата такава (САЩ) и като стигнете до страни като Руската Федерация и КНДР, където въпреки мерките цените си върят нагоре.