"Миграцията е перманентен сегмент от съвременните процеси, но от няколко години не се наблюдава асимилация на мигрантите, а напротив - те се опитват да налагат на европейците своите правила, своята религия и желанието си да господстват там, където са отишли. Това е мнението на проф. Нина Дюлгерова.
Дюлгерова коментира международната ситуация по повод Глобалния пакт за миграция на ООН, който предстои да се подпише в Маракеш. Той цели защитата на правата на мигрантите, като не се взима под внимание техният статут.
Списъкът с държави от ЕС, които се разграничават от Пакта, продължава да расте.
С миграцията ли Европа и светът ще си реши икономическите въпроси или тя е решителната сила, която ще променя обществата? В Европа този процес предизвиква висока степен на динамика, но проблемът е в това, че политиците много говорят, но реалните процеси описват една тревожна картина, предупреди Нина Дюлегова.
Тя коментира, че САЩ като суперсила, за разлика от Европа, чрез думите на президента Доналд Тръмп откроява политика, категорично ориентирана към отказ от нелегална миграция. Границите се пресичат само официално, легално и със съображения с правилата на държавата.
Миграционните процеси създават опасно чувство за безнаказаност и правилото е да не се спазват правилата, смята Дюлгерова.
ЕС, и най-вече националните държави, трябва да приключат със затварянето на очите по отношение държавните институции. Всеки политически елит и всички правителства ще оцелеят през следващите години само ако реализират това, което е важно за националната държава, а именно - спазването на закона за всички, които нелегално преминават границите, посочи Дюлгерова.
Мигрантският въпрос става център на политическия спор в ЕС, категоричен е юристът и политически анализатор Мирослав Попов. За съжаление, българската общественост не получава реална аналитична оценка. Става дума за правен въпрос, за това каква е стойността на феномена национално гражданство и национални граници.
В последните години много интензивно се извършва спекулация по отношение стремежа в ЕС да няма вътрешни граници. Това не води до отпадане на въпроса за външните му граници, уточни Попов. Те трябва да бъдат защитени, подчерта той.
България не може да бъде привърженик на свръхлиберални нагласи по отношение на миграцията, категоричен е Мирослав Попов.
Противоречието между държавите, които приемат и тези, които излъчват мигранти, заема централно място в Глобалния пакт. В количествен план тези, които подкрепят Пакта, са значително мнозинство. Неприсъединяването към документа не води до последици като санкции, тъй като документът не произлиза от ЕС, смята Попов.
Несъгласието е опит да се приравни правния статут на мигранта с правния статут на бежанеца. Бяга онзи, който е преследван, а там, където отива, има правото да бъде приет с хуманност от съответната държава. В момента се прилага друго разбиране, според Попов, тъй като мигрантът е свободен човек, който решава да смени страната, в която живее.
В Пакта се говори за редовна, регулярна миграция. Това означава, че миграцията ще бъде определена като постоянен процес. Оказва се, че Глобалният пакт не позволява определянето на възрастта на непридружени деца. От гледна точка на правото това създава проблеми в съдебната система и конкретно в издаването на присъди на лица, които се самоопределят като малолетни или непълнолетни.
Мигранти поради климатични промени е новата категория в Глобалния пакт. Попов смята, че на тези физико-географски процеси трябва да се противопостави националната държава и нейното правителство.
България не е заинтересована от присъединяване към Глобалния пакт на ООН, тъй като основата му е гнила, заключи Попов.