Първостепенна задача на социалното министерство е осигуряването на устойчивост на услугите с личните асистенти. Това каза министърът на труда и социалната политика Бисер Петков във връзка с разискванията на проблемите с хората увреждания.
В пленарна зала бяха допуснати майките на деца с увреждания, които настояха за приемането на закон за личната помощ. Досега финансирането на услугата личен асистент е на проектен принцип, затова се обмисля национално финансиране, с което тя да стане устойчива във времето.
Петков каза още, че МТСП ще работи да осигури увеличаване на размера на финансовата подкрепа на хората с увреждания и визира лицата, навършили 18 години. Остава отворен въпросът дали това ще стане чрез гарантиран минимален доход или целева помощ.
Бисер Петков уточни, че от 21 юни вече е публикувана концепция на Закона за социалните услуги. "Безспорно е, че социалните услуги са инструментът за социално включване на уязвимите групи", заяви министър Петков.
По думите му е започнала работата по модела на реформа на медицинската и трудова експертиза, създадена е работна група, която в ускорени срокове да подготви концепция за реформата на ТЕЛК-овете.
Депутатите задължиха в срок до 31-ви октомври социалното министерство да представи концепцията на реформата в ТЕЛК-а. Според министър Петков оценката на уврежданията и съответно необходимостта от изделия следва да са прерогатив на здравното министерство.
Той увери, че семействата на децата с увреждания няма да загубят целевата помощ за отопление следствие на увеличения размер на интеграционната добавка за деца с 90% увреждане. Освен това и пенсионерите няма да загубят тази целева помощ, следствие на увеличения минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст.
Относно критиките за неефективно използване на средствата за медицински изделия, за които на година се заделят 90 млн. лв., Бисер Петков коментира, че управленската програма предвижда реформа в тази сфера. Нашето виждане е, че този ресурс ще се разходва по-ефективно, ако е в Министерство на здравеопазването, коментира Петков. Така следвало лекарските комисии и телковите състави да определят тези изделия.
Бисер Петков каза още, че социалното министерство е в непрекъснат диалог с хората с увреждания и Националният съвет за хората с увреждания ще възстанови своята работа.
boriana-holevich
на 02.07.2017 в 16:55:39 #1Как точно лекар или социален работник ще определи т.нар. " остатъчна работоспособност". Двама души с едно и също увреждане имат напълно различна остатъчна работоспособност. Единият може да е с висше образование, другият да е неграмотен, единият може да е млад човек, а другият в напреднала възраст със значително намалени адаптивни възможности, единият може да живее в голям град с що-годе пригодена архитектура за хора с увреждания, а другият на място, където изобщо не може да се придвижи до работното място и т.н. Мисля, че лекарската комисия трябва да определя "вид и степен на увреждане" и противопоказаните условия на труд, които биха навредили на здравословното състояние на човека.. Всеки човек с увреждане е наясно какво може да работи според квалификацията и възможностите си. Това е записано и в Конституцията на РБ. А държавата да бъде така добра да изпълни конституционното си задължение да осигури подходящи работни места за хора с увреждания без разбира се, това да води до отнемане на права. Ако последното не се случи, каквито и промени в терминологията да се въвеждат реформата ще доведе само до ощетяване на хората, т.е. ще ти кажат: " Имаш остатъчна работоспособност, не ти се полага пенсия, върви си търси работа."