Назначенията в администрацията - изцяло политизирани

Изцяло политизиран е изборът на ръководителите на висшите публични назначения в изпълнителната власт. Това стана ясно при представянето на анализ на Български институт за правни инциативи от д-р Теодор Славев, ръководител на проекта "Граждански мониторинг на публичните назначения - стратегически инструмент за добро управление".

Фокусът на анализа е насочен върху държавните агенции в изпълнителната власт - 94 структури, без техните териториални подразделения. В анализа влизат държавните агенции, държавните комисии, административните структури, създадени с нормативен акт, държавно-обществените консултативни комисии към Министерски съвет, съвети към МС и областни администрации. Ръководителите на въпросните структури са изправени и подложени на корупционен риск и неправомерно влияние. Те изпълняват важни функции в разработването и изпълнението на политики, като при немалка част от работата на тези органи има материални интерес. Като пример за такъв материален интерес д-р Славев даде Националната агенция за приходите (НАП).

Янко Топалов стана зам.-министър, рокади в МВР Хасково и Пазарджик

Смените в МВР станали вчера, няма официално съобщение

По-големият проблем остава публичността и информацията как работят структурите и органите на изпълнителната власт.

По думите му винаги, когато се сменя правителството, има значителна промяна и на ръководителите на функциите. 313 души са били сменени като ръководители на 94 структури за периода от 2009 г. до 15 юли 2022 г. През този период обаче въобще не се спазвала мандатността, която е регламентирана със закон. От анализа стана ясно още, че почти всяка дейност на държавата се приема като кариеризъм, а всяка нова структура - като разширяване и окопаване на държавните служители в администрацията. Започва да се оформя и разбирането за висшата държавна служба, като директори на дирекции и ръководители на структури. За тези длъжности обаче се изисква предприемаческа култура и разбиране от потребностите на гражданите.

Централен остава въпросът за независимостта на агенциите, като е много трудно да се изследва тяхната независимост. В някои случаи ръководител на определена структура е много близък до министъра и е част от политическа сила, но ефектите от работата му, които се оценяват, са високи. Най-значим индикатор по отношение на независимостта, е участието на ръководителите на структури в мрежи - така получават собствен авторитет и тежат повече на мястото си в целия комплекс на държавната администрация, обясни д-р Славев.

Гълъб Донев смени зам.-директор на БАБХ

На негово място идва бившия шеф на агенцията Христо Вълчанов, махнат от Кирил Петков

Д-р Исидора Димова от Българския институт за правни инициативи изтъкна, че при различни проучвания се констатират недостатъци и дефицити в държавните агенции - припокриване и дублиране на функциите им с министерства, ограничен капацитет за политики, липса на парламентарен контрол и др. От 2009 г. досега са сменени петима председатели на ДАНС като само Димитър Георгиев се задържа на поста повече от две години, посочи тя.

От 2009 г. ръководителите на Агенцията по вписванията се задържат от няколко месеца до не повече от 3 години.

Изводите са от анализа на правния институт са, че има недобра структура на системата, неспазване на ключови принципи на демокрацията и доброто управление при назначаване и освобождаване от дадена длъжност и наличие на множество възможности за политическо влияние при назначенията.

Нова рокада на служебния кабинет „Донев“ – шефа на Патентното ведомство

Проф. Владя Борисова е назначена за председател на Патентното ведомство

Д-р Мартин Граматиков добави, че най-често срещаният подход в ЕС при назначения също е политическият. Логиката тук е, че всяко едно правителство, за да може да осъществява своите политики, трябва да има доведени хора, да ги споделят и да ги прилагат. Въпросът, по думите му, е къде е прозрачността и участието на обществото за този вид назначения.

Директорът на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова се надява чрез представянето на анализа да бъде стимулирана сериозна дискусия не само за модернизирането на администрацията, но и за кадровото ѝ реформиране. Разговорът за реформата в администрацията е разговор, който на фона на всички събития остана встрани, но не трябва да се залъгваме, че този разговор не е важен, защото начинът, по който е организирана една администрация и управлявана от една или друга партия, се отразява на всички граждани, подчерта Гяурова.