2005 година премина под знака на вота - парламентарни избори, частични местни в два тура.

А и току-що настъпилата се очертава да бъде белязана от знакови избори.
Първите – тези за главен прокурор - няма да ги направи демократичното гражданство, макар от този пост в немалка степен да зависи обществеността.

За вторите – президентските – на пръв поглед всичко е ясно.
Въпреки че още от миналата година анализатори и любители политолози намериха пряка зависимост от избор №1 и избор №2.

Но да вървим по хронологията.

На 22 февруари изтича мандатът на Никола Филчев като главен прокурор на републиката.

Мандат, белязан повече от съмнителни - от правно и политико-хигиенно естество стъпки, скандали и медийни изяви - отколкото от реални действия на висш магистрат.

Своенравният характер на Филчев (вероятно има някакви нечисти сили в този кабинет в Съдебната палата, защото и неговият предшественик Иван Татарчев не бе от сговорчивите) или фактът, че 14 години вече над главния прокурор са само Господ и Законът, като последният трудно го лови, накараха още на финалната права от мандата му в политическите среди да се заговори за парламентарен контрол над първия обвинител, за възможността Народното събрание да иска неговото преждевременно отстраняване.

Паралелно с това се заговори и за възможна политическа сделка вътре в управляващия партиен триумвират – постът в Съдебната палата срещу подкрепата за президентската кандидатура.
Това при битуващите от 1989 година у нас политически практики не е изключено.

Колкото по първата идея, нещата са малко по-сложни.

На първо място, съществуват две решения на Конституционния съд от 2003 и 2005 година, според които промени в Конституцията, засягащи структури на държавната власт, могат да се извършват само от Велико народно събрание.

Ако обикновеното народно представителство си позволи изменения в основния закон, както обича да се изразява един силов министър - “на ръба на закона” - то те ще дадат правото на законодателната власт да се намесва в делата на съдебната власт.

А това дава всички основания отново да бъде потърсено мнението на КС.

Дали това ще стане?

Едва ли, като се има предвид сегашното конституционно мнозинство на БСП, НДСВ и ДПС.
Управляващите имат интерес на стола на първи обвинител да седне техен човек.
За да не попаднат след време в сапунен сериал от рода “Софиянски и халите”.

На второ място – т.нар. импийчмънт на главния прокурор с поне 160 депутатски гласа, ще даде възможност на законодателите да упражняват строг контрол над прокурорските дела, ако отново се окаже, че постът е зает от несговорчив магистрат.

И докато за идеята за избор на главен прокурор от парламента вече е късно да се мисли поради липса на технологично време, то за идеята за отстраняването му с гласовете на квалифицирано мнозинство няма подобни пречки.

На 11 януари 2006 година ще стартира процедурата по избор на прокурор №1.

По сега действащите правила предложение за кандидат се прави от 1/5 от състава на 22-членния Висш съдебен съвет (ВСС) или от министъра на правосъдието.
Решението се взима от съвета с тайно гласуване, при което трябва да се съберат 2/3 от гласовете, а назначаването става с президентски указ.

До момента в общественото пространство се спрягат няколко имена.
В същото време политическите сили отказват да признаят, че се водят консултации около конкретни кандидатури.

Правосъдният министър спомена преди време, че кръгът е ограничен около две-три предложения.
Дали едно от тях ще е плод на политическо споразумение, ще стане ясно след седмица.

Единственият човек, който си позволи да щрихира личността на новия главен прокурор, без да използва евфимизми от рода на “специалист, добър юрист, модерно мислещ и с добра подготовка, да има добри човешки качества, да е диалогичен с политиците”, бе председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров (самият той е спряган в медийното пространство за вероятен кандидат).

Всъщност той по-скоро каза какъв не бива да бъде първият обвинител на републиката - да няма психични проблеми и да не е зависим от миналото си; да не е свързан с политическите кръгове; да не е от кръга около Никола Филчев.
Единственото “да е…”, пожелано от Григоров, бе новият прокурор да извърши ревизия на дейността на предшественика си.

Дали ВСС и министърът на правосъдието ще намерят личността, която да отговаря на изискванията на магистратите, или ще заложат на диалогичността на кандидата с политиците?

Логично е второто.

Прокуратурата (кръгът около Н.Ф.) вече започна обходна маневра срещу съда в стил “Бойко Борисов”.

При представянето на прословутите 43 знакови дела с обществена значимост неусетно се прохлузи репликата “ние внасяме обвинения, пък те не ги съдят”.
Така че в отбора на “добрите”, освен МВР, което “ги хваща, пък някой ги пуска”, май има попълнения с червени тоги.

Разбира се, абсурд е да се мисли за ревизия на последните 7 години в прокуратурата.
Звучи толкова уместно, колкото ревизия на реституцията на царските имоти.

Въпросът в момента е на стола на Филчев да седне човек, който да накара системата да заработи.
Да не е зависим от политическите сили, но и да не е недосегаем при закононарушения.
Да е диалогичен с всички, а не с определени политици.
Да е професионалист винаги и спрямо всички.
Да помни, че над него Господ може и да няма, но има Закон.

Всъщност, ако през пролетта на тази година не ни предстоеше решаващият мониторингов доклад на Европейската комисия, то изборът на главен прокурор щеше да остане тема от местно значение от вътрешните страници.

Но в момента към областта на правосъдието и съдебната реформа са насочени всички погледи на евронаблюдателите.
Защото именно там са най-невралгичните точки, които могат да превърнат датата 1 януари 2007 година в несбъдната мечта.

И ако приемем, че главният прокурор, който ще смени Филчев, няма да има достатъчно време за наистина решителни удари срещу организираната престъпност и корупцията до излизането на еврооценката, то поне изборът на подходящ човек ще може да отправи положителни сигнали към Европа, че съществуват воля и сили за справянето с тези проблеми.

А наличието на сили и воля в борбата с престъпността се доказва само по един-единствен начин – с присъди за всички престъпници на всички нива и етажи.