Около 20.3 млрд. лева дължими вземания е отписала НАП до края на 2020-а

На годишна база се отписват между 2 млрд. и 3 млрд. лева задължения към Националната агенция по приходите, които тя не е успяла да събере. Това заяви финансовия министър Асен Василев на специална пресконференция днес. Според него между 2017 и 2020 година общата сума на тези отписвания е 10 млрд. лева. Справката на НАП показва, че за този период най-големите отписвания са през 2020-а за общо близо 3.03 млрд. лева, които е трябвало да бъдат платени до края на 2009-а. Отново според предоставената от министерството справка с най-големи отписани задължения към НАП - 509.27 млн. лева е фирмата с прекратена регистрация "Унитренд" АД, следвана от "Афелия" ЕООД - със 197.13 млн. лева, "Стомана" АД (в несъстоятелност) - с близо 94.47 млн. лева, "Нова плама" АД - с 92.71 млн. лева, "Синтия" ЕООД - с 80.07 млн. лева, "Кавалер" АД - с 67.3 млн. лева, "Бургаски захарни заводи" АД -с 65.49 млн. лева, "Християн радикална партия" - с 64.61 млн. лева и т.н. Сумите включват главницата и дължимата за периода лихва. 

На въпрос на News.bg финансовия министър уточни, че за периода до 2017-та има още 10.3 млрд. лева данъчни задължения, които също са отписани. Той отбеляза, че в момента се прави анализ, колко и кои от тези суми са на фирми в несъстоятелност и в ликвидация и колко са на други длъжници, както и какви мерки са били предприети за събирането им.

Концентрация на държавните милиарди

Няколко частни фирми получават над една пета от държавните пари

Министерството на финансите публикува и преструктуриран списък на длъжниците към момента. В него влизат фирми, които дължат над 5 000 лева към НАП. Общият размер на тези суми е 9.9 млрд. лева. На въпрос на News.bg министър Василев уточни, че става дума не просто за дължими суми, а за задължения, които вече са просрочени и лицата, които трябва да ги платят са в нарушение. При това според изпълнителния директор на НАП Румен Спецов става дума за трудно събираеми задължения

"Най-големият длъжник трябва да плати над 161 млн. лева, като има много длъжници със суми над 50 млн. лева. Част от тези дългове са трудно събираеми, но част от тях са на работещи предприятия и трябва да бъдат събрани. Първите 100 фирми в този списък дължат над 2 млрд. лева", каза финансовия министър. Водач в този списък е фирма "Корина БГ" - с общ дълг към НАП от 161.58 млн. лева, следвана от "Партнер лизинг" - със 72.45 млн. лева, "Пинот Трейдинг" - с 66.84 млн. лева, "Мини открит въгледобив" - с 51.51 млн. лева, "Синтия" - с 50.97 млн. лева, "Кремиковци" - с 49.09 млн. лева, "Брикел" - с 42.87 млн. лева и т. н.

Финансовият министър заяви, че очерталата се картина е силно притеснителна. Тя показвала системно не събиране на данъчни задължения, на липса на последващ контрол, което е създало условия за натрупване на големи дефицити в системата, било чрез измами, било чрез избягване на плащанията.

Ще гледат доходите и имотното състояние на митничарите под лупа

Според нов правилник те ще се отказват от банковата тайна върху сметките и влоговете си

"От днес започваме работа за решаване на тези проблеми, защото ако държавата не си събира парите, няма да има достатъчно средства за образование, за здравеопазване и за всички останали дейности.

Първите ни мерки ще са да започнем проект по електронно фактуриране. Той ще позволи фактурите да не се предават в реално време, а не 14 дни след приключване на месеца. Ще създадем пред регистрационен ДДС контрол на фирмите. Това ще ни позволи още на входа, при регистрацията по ДДС на фирмата, тя да бъде профилирана и наблюдавана. По този начин ще намалим риска от компании специално създадени за източване на ДДС.

Не можем за съжаление да дадем по добро решение на казуса за начислено и платено ДДС по издадена фактура, по която все още е постъпило плащане. Европейската рамка не ни позволява да направим това. По тази причина прилагаме мерки фактурите да се получават в по-бърз порядък.

Смятаме да въведем публичен контрол на получателите на публични средства по обществени поръчки. Това включва проверки от НАП, както и залагане на конкретни критерии в обществените поръчки, които да гарантират, че получените суми са израсходвани именно за целите, които са платени. Това ще създаде възможност за последващ контрол", коментира Асен Василев.