Олекна ми, обяви бившият премиер Марин Райков

anonimen2017

Райков имаше уникалния шанс, благодарение на познанствата, които си беше създал по време на първия си посланически мандат в Париж с ръководството на партия Герб, да покаже, че наистина не е бил партийно обвързан и политически ангажиран и да направи нещо достойно, полезно и смислено за българската дипломатическа служба. Той можеше да заличи така петното на своята партийна и политическа хамелеонщина, което сам си лепна когато се продаде на Костов и в нарушение на всякакви норми, закон и правила на департитизиране и деполитизиране на дипломатическата служба, стана внезапно и изневиделица заместник министър на външните работи в неговото правителство. Макар че политическата му продажност и мимикрия е присъщо негово качество, в преследване на лична кариера, позиции, изгода и министерски и посланически позиции, той можеше да затъмни донякъде и второто си продаване на Бойко Борисов и Герб, което го издигна отново за заместник министър и го направи за втори път посланик, отново поругавайки, подигравайки се и извращавайки закона за департитизиране и деполитизиране на дипломата. След няколкогодишното му замразяване, изведнъж се оказа първи кадър на Биойко Борисов и на Герб. Можеше да използва шанса на служебен премиер и да разчисти авгиевите обори, оставени от Николай Младенов, да допринесе за прозрачна и принципна дипломатическа служба, можеше да свърши нещо достойно за възстановяването на професионализма и принципността в системата на българската дипломация. За съжаление, той не направи това. Райков се оказа (той по-скоро отново потвърди, че е) същата дребна лисица, прлеследваща своите лични интереси и кариерка, какъвто винаги е бил досега, още от времето на рязкото му лансиране нагоре, благодарение на неговия баща, от времето на незаконното му пребоядисване и обвързване със силните на деня, нарушавайки принципите на кариерната дипломация. В известен смисъл може да се каже, че Марин Райков показа, че не е достоен за своя баща. А може да се каже и иначе, че Райков се оказа същата дребна лисица като баща си, който беше навремето направил пътека до кабинета на члена на Политбюро на ЦК на БКП Милко Балев и други като него. Не упреквам баща му за това с кого се е срещал, но не мога да приема дребната хитрост, безпринципност, и недостойно професионално сметкаджийство на сина му, който в преследване на собствената си нечистоплътна кариера ни облъчва с празни приказки за своята необвързаност и професионализъм, заблуждава масовия зрител, а професионалните дипломати се опитва да прави на луди, разчитайки, че всяко нещо, което се случва в МВнР минава и отминава за няколко дни или седмици, става свършен факт, а тези, които са успели да се изгаврят за пореден път със системата и да стъпчат и заобиколят правилата, винаги остават безнаказани и утвърдени на позициите, до които са се докопали, всяко нещо минава, отминава и се забравя, а който ял - ял, който пил - пил, всички други - ряпа да пасат. Не упреквам баща му за контактите му едно време с Политбюро, упреквам Райков, че е едно дребно човече, което продължава да разгражда с действията си българската дипломатическа служба, по следите на своите патрони Бойко и Николайчо. Недостоен. Дребен хитрец... Да, ама посланик - в Париж, в Рим! И все пак - недостоен. С тази рокада ще бъде запомн ен от всички. А тя ще напомни и за предишната му хамелеонщина, подлизурство и партийна продажност и номадство. Лицемерие и лъжа, с които се представя за професионалист и партийно неангажиран и необвързан. Недостоен.