С Бюджет 2021 г. правителството си купува избори. Това е изводът на експертите от партията на Цветан Цветанов - "Републиканци за България", който до 7 юли 2019 г. бе заместник председател на управляващата партия ГЕРБ.
Те сравняват Бюджет 2021 г. с кризата през 2008 г. по време на управлението на премиера Сергей Станишев. Тогава подобен бюджет беше одобрен отново със завишени приходни показатели, които не бяха постигнати. В последните месеци от мандата си ГЕРБ оставят на следващия кабинет за изпълнение един нереалистичен бюджет, което прави неговата корекция неизбежна, пише в становището.
Ако този бюджет бъде приет и изпълнен така, както е планиран, България влиза в дългова спирала. Настъпва момент да се вземе нов дълг, не за да се противодейства на ефектите от кризата, а за да се плащат стари задължения, което може да доведе до това държавата да остане неликвидна, предупреждават хората на Цветан Цветанов.
От коментара на партията препоръчват Министерство на финансите да представи методика, по която да се аргументира връзката с кризата на някои от плащанията по основните пера. През 2021 г. е възможно ситуацията с пандемията от COVID-19 да се влоши значително и да има нужда от извънредни ресурси - лекарства, легла, маски, медицински екипи и други. Нужно е трезво използване на заделения за България ресурс по инициативата на Европейския съюз REACTEU и подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката.
От партията на Цветанов набелязват и Механизма за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility), който представлява ключова програма на Инструмента за възстановяване на ЕС.
Политиката била насочена за растеж между 3% и 4% на годишна база. Правителството предвижда да има инфлация в рамките на нормалното до 2%, тоест кризата да е отминала. Прогнозираният бюджетен дефицит през тази година ще достигне 5,2%, а през 2021 г. - 5%, като се очаква рязко да намалее под границата от 2% (а именно 1,9%) през 2022 г. и отново да има повишение до 2,3% през 2023 г.
Заложените разходи в Бюджет 2021 са най-високите разходи като процент за годините на целия преход. В Бюджет 2021 няма заложени буфери, които да преориентират приходите и разходите така, че те да отговарят на една по песимистична реалност. Българските граждани разчитат да бъдат подпомогнати в ситуация на криза. Големият дефицит е риск, че ще се взема дълг да се финансира дефицит, който постоянно ще нараства по 5 млрд. лв. годишно, което би удвоило външния дълг и възможно увеличаване на данъците.
От 2023-та, освен кризата, държавата ще има и сериозната задача да изплаща средно по 1 млрд. евро годишно за погасяване на облигационните заеми, взети през 2015 и 2016 година. За риск икономическата криза да прерасне в национална дългова и фискална криза, предупреждават в анализа.
Има реален риск при запазване на планираните разходи този дефицит да бъде много по-голям и да достигне 9 млрд. лева, при сбъдването на няколко рискови фактора. Първият е стагнацията на икономиките заради COVID-19, който ще доведе до много по-ниски приходи от корпоративен данък и от ДДС. Това ще има негативен ефект върху очакваните приходи от данъци върху доходите на физическите лица и от осигурителни вноски, тъй като много хора могат да останат без, или с намалени възнаграждения. Това ще доведе до намалено потребление.
България е все още най-бедната страна в ЕС, а Бюджет 2021 не предвижда антикризисни мерки. Бюджет 2021 трябва да е фокусиран върху възстановяването и бързия икономически растеж. Той трябва да насърчава инвестициите и увеличаването на производителността, трябва да е насочен към спасяване на българските фирми, на българският бизнес и на работните места.
От партията предлагат някои антикризисни мерки като: въвеждане на по-ниски данъци за определени бизнес сектори, стимулиране на човешкия капитал и инвестиции, съкращаване на неефективните разходи, структурни реформи, ефективно използване на европейските средства, специален фокус върху привличане на нови инвеститори и бързорастящи компании, които дават квалификация за работа с нови технологии и съответната дигитализация, отлагане на повишаването на минималната пенсия за период от 6 месеца и въвеждането на еднократно подпомагане с ваучери за храна, бърз преход към нови технологични решения, рязко увеличаване на ползването на електронни услуги, повишаване на заплатите само при недостиг на квалифицирани служители (напр. - медицински сестри), ефективно използване на възможностите от Фонда за възстановяване на ЕС.
"Нужно е инвестиране в дигитализация за замяна на човешкия контакт в туристическия сектор, инжектиране на ликвидност в сектор туризъм, преструктуриране на сектора "транспорт" и по този начин, контролиране на социалното дистанциране", пишат "Републиканци за България".
Европейските ресурси могат да се ползват за финансиране на мерките за подкрепа на бизнеса за преквалификация на служителите и за привличане на нови инвестиции. Основният приоритет за страната трябва да бъде здравеопазването, а също така и съхранението на българският бизнес и успешното усвояване на средствата от европейските фондове, препоръчват хората на Цветанов.
През последните години България отчиташе бюджетни излишъци. Излишъците са средства, които държавата трябва да остави на бизнеса, с цел подобряване на неговата капитализация и ликвидност. При една целенасочена политика за подпомагане на бизнеса не би трябвало да има такива излишъци, пише в коментара на новата партия за Бюджет 2021.
Голяма част от взетите противоепидемични мерки доведоха до намаляване на стопанската активност, което ще доведе до рязко падане на БВП, прогнозират експертите на новата партия. Според Световната банка рецесията в световен мащаб ще доведе до намаляване на БВП с 6,2%, или по най-нови данни от МВФ с 5,2%. Това е над два пъти повече в сравнение с рецесията през 2009 г. /2,9%/ след фалита на Lehman Brothers. Според тях, това ще предизвика бюджетен дефицит.
Взетите мерки за ограничаване на разпространението на пандемията водят до намаляване на стопанския оборот, затруднява възможността за обслужване на взетите кредити, но едновременно с това води и до намаляване на постъпленията в бюджета и ограничаване на възможностите на държавата да покрива своите разходи.
За 2020 г. се очаква бюджетен дефицит от 5,2 млрд. лв., а в Бюджета за 2021 г. е заложен дефицит от 4,9 млрд. лв. или 4,4% от БВП. Бюджетният дефицит, заложен за 2020 г. в размер на 5,2 млрд. лв. (4,4% от БВП) поставя началото на влошаване на икономическата среда в България и води до неизпълнение на неданъчните приходи с 900 млн. лв., както и до завишаване на разходите с 840 млн. лв. Планираната разлика между приходите и разходите за 2021 г. е 4,88 млрд. лв. (3,9% от БВП), което прави повече от 10 млрд. лева общо разлика за тази и за следващата година. Резултатът от тези данни ще доведе до влошаване на кредитния рейтинг на България и до оскъпяване на кредитирането.
През 2021 г. се очаква държавата да събере 47,6 млрд. лв. приходи, а разходите да възлизат на 52,5 млрд. лв., прогнозират финансистите и веднага казват, че глобалната пандемия от COVID-19 прави невъзможно финализирането на процеса по изготвянето на реалистична средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г.
Предвижда се намаляване на приходите за периода 2021-2023 г., изразени като процент от БВП от 38,3 % до 37,6 %. В същото време като номинален размер те се увеличават, като от 47,645 млрд. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 52,423 млрд. лв. през 2023 година. Разходите за периода 2021-2023 г., изразени като процент от БВП, бележат спад от 42,2% до 39,6%. В номинален размер разходите се увеличават, като от 52,532 млрд. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 54,963 млрд. лв. през 2023 година, се казва в позицията.
Проектобюджетът предвижда намаляване на дефицита от 3,9% през 2021 г. на 1,8% през 2023 г. или изпълнение на Маастрихтския критерий още през 2022 г.
Приоритетите в социалната политика са насочени основно към преодоляване на социалноикономическите последици от пандемията от COVID-19 - запазване на заетостта и намаляване на безработицата. За сектор "Социална политика" са отделени близо 1,35 млрд. лв. допълнително, от които 607,3 млн. лв. са за активна и пасивна политика на труда, в т.ч. 300 млн. лв. по мярката 60/40.
Минималната работна заплата ще бъде повишена от 610 на 650 лв. и плановете са тя да остане на това ниво до 2023 г. В бюджетния сектор отново ще има 10% ръст на заплатите. С 30% ще скочат възнагражденията на служителите на първа линия на пандемията от COVID-19, а със 17% ще бъдат повишени заплатите на учителите. Това ще струва на хазната 360 млн. лв. допълнително. Близо 58 млн. лв. ще струва повишението за непедагогическия персонал, с което общата сума за заплати в сектора става 417,8 млн. лв. Хората на Цветанов не одобряват увеличение на минималната работна заплата по време на криза.
За сектор "Образование" държавата ще отдели 647,7 млн. лв. повече отколкото през тази година.
За здравеопазване ще бъдат отделени 581,1 млн. лв. допълнително. 375,5 млн. лв. са за медицински дейности, от които 326,6 млн. лв. за осигуряване на достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ на здравноосигурените лица и 48,9 млн. лв. за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Предвидени са 75 млн. лв. за осигуряване на ваксина за COVID-19, преразказват приоритетите на бюджета от новата политическа формация.
От 1 януари догодина минималната пенсия се увеличава от 250 на 300 лева, а максималната става 1440 лева при 1200 лева сега. Запазва се минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители - 420 лв. Също така се запазва и максималният осигурителен доход за всички осигурени - 3 000 лв.
През първите три месеца на 2021 г. е предвидено да продължи изплащането на допълнителните суми към пенсиите на всички пенсионери от 50 лв. Това значи до март месец ще има плащания, след това ще има избори и вероятна промяна на политическата обстановка в България, разгадават от партията на Цветанов.
474,0 млн. лв. e предвидената сума за увеличение на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г. 94,0 млн. лв. - за увеличение на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1 200 лв. на 1 440 лв., считано от 1 януари 2021 г. 884,2 млн. лв. - за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. за целогодишно изплащане на увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7%. За ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 г. с 5% 318,0 млн. лв. - за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г. включително. "Тези разходи не могат да се нарекат антикризисни, защото доходите на пенсионерите не са намалели заради COVID-19, а поради ниската инфлация тяхната покупателна способност се е запазила", тълкуват Бюджет 2021 хората на бившия втори в ГЕРБ.
За 2021 г. разходите за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, възлизат на 1,69% от БВП (или 2,1 млрд. лв), което е с 0,05% от БВП повече от референтния процент на разходите към БВП по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Република България до 2024 година. Повишение се очаква през 2023 г., когато се предвижда да бъдат платени 1,18 млрд. за покупката на нови изтребители.
Относно цялостната картина на бюджета от "Републиканци за България" коментират:
▪ Предвижда се ръст на приходите - очаква се да бъдат 47,65 млрд. лв. (най-високи досега), което е с над 4 млрд. лв. повече от приходите през 2020 г. и с 3,6 млрд. лв. повече от 2019г. Това навежда на мисълта, че правителството не предвижда нова карантина, нов удар по икономиката или пък проблеми в събираемостта.
▪ Приходите от корпоративен данък остават около 5,5% от всички приходи, приходите от данъци върху доходите, от осигуровки, от ДДС и други се очаква да нараснат, което индикира очаквания за положително развитие на икономиката, което е нереалистично предвид сегашната обстановка.
▪ Предвидените разходи в бюджета са 42,2% от БВП (при 37,7% за 2019г.). По отношение на разходите се предвиждат огромни социални харчове, при това без идеи за реформи. Така например, само за социална политика се заделят 1,35 млрд. лв. повече спрямо предходната година.
▪ Не е ясно защо ще се вдигат възнагражденията (с 680 млн. лв.) и разходите за осигуряване (с 117 млн. лв.) на държавните чиновници. Техните доходи не са намалели заради COVID-19, а и поради липсата на инфлация покупателната им способност не се е свила. Чрез подобна мярка правителството очевидно се опитва да повиши приходите от данъци и от осигурителните вноски от трудови договори. На второ място правителството цели да вдигне приходите от ДДС от вътрешно потребление (същото важи и за по-високите пенсии). И на трето място се цели работещият бизнес също да увеличи заплатите с последващ ефект нарастване на бюджетните приходи от Данък върху доходите на физическите лица по трудови правоотношения, както и от ДДС от вътрешно потребление.
▪ Повишаването на пенсиите и вдигането на заплатите на администрацията не е социална политика, не е реформа и определено не е антикризисна мярка. Дефицитът при пенсиите се увеличава с над 2 млрд. и ще достигне 6,2 млрд. лева.
▪ Въвеждането на семейни месечни надбавки за всички български деца бе предвидено, но в последния момент управляващите се отказаха и за сметка на това се преориентираха към увеличаване на заплатите в MBP c oщe 5 пpоцентни пyнĸтa, ĸaĸтo и чacтичнo щe пoĸpият aнгaжимeнтa зa дoбaвĸa нa зaплaтaтa нa вcичĸи лeĸapи c 600 лв., нa cecтpитe - c 360 лв., a нa caнитapитe - cъc 120 лв. пo вpeмe нa eпидeмичнaтa oбcтaнoвĸa. Първоначално увеличението на разходите за детски надбавки бе предвидено да се случи само за 2021 година, като след това спираше. Политически е невъзможно, обаче то да бъде спряно, което щеше да доведе до увеличаване на прогнозирания дефицит през 2022г. с над 300 млн.лв. Тази грешка правителството поправи с промяна в проектозакона на 14 ноември 2020 година.
▪ Дефицитът ще се покрива с нов дълг, като така нивото на държавния дълг до края на 2023г. ще стане 40 млрд. лева. Едно постижение на българските правителства през последните години е поддържането на нисък държавен дълг. С подобна политика обаче това правителство върви към дългова спирала, а изплащането ще тежи за поколения напред.
▪ Съкращаване на капиталовите разходи с 19% спрямо отчета за миналата година.
▪ Недостатък в настоящата тригодишна прогноза са отсъстващите алтернативни варианти за движението на БВП през 2021г. и на свързаните с него приходи при един такъв негативен сценарий. Не се е случвало БНБ да критикува Бюджет 2021, но е факт, че БНБ не може да потвърди надеждите на Министерство на финансите за силен растеж на икономиката в следващите три години, а и дори да има някакъв, той ще е доста по-скромен от заложения. Централната банка смята, че трябва да се заложат по-големи буфери, защото пандемията е неуправляема. Това означава, че през следващите години ще се наложи да се мисли за увеличение на преките данъци и разбиване на данъчния модел, което може да е пагубно за икономиката и да доведе до голям макрориск за страната.
Българската стопанска камара също не подкрепя Държавния бюджет с аргумент, че сегментът за подкрепа на бизнеса е недостатъчен, припомнят от "Републиканци за България".
USD
CHF
EUR
GBP
