След подписването на Договора за добросъседство между България и С. Македония двете страни пропуснаха възможността да се работи върху него.
Това заяви зам.-директорът на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева.
По думите ѝ македонците смятат, че сме атакували правото им за национално самоопределение и затова реакцията им е толкова емоционална.
"Договорът за добросъседство е добра рамка, в него се говори освен историческата комисия, за инвестиции, научен и културен обмен. Тези практически измерения на договора не бяха реализирани. Тук си личи дали има истинско желание, или това е една тема, която е за политическа употреба", обясни Чернева.
Тя заяви, че с наложеното вето върху преговорите на С. Македония за членство в Европейския съюз, сме предизвикали разочарование на международната сцена.
"Ние изглеждаме като страна, която загуби симпатиите на съседите си, не само на С. Македония, целите Балкани. Защото ние спряхме разширяването, ние сложихме спирачка на целия процес", добави тя.
Чернева коментира, че с това решение сме "налели вода в мелницата" и на българското, и на македонското ВМРО. Според нея път назад има въпреки категоричната позиция на страната ни.
"Има опция, аз съм оптимист. Смятам, че след гласуването на бюджета в България, когато коалицията няма да е толкова жизнено необходима, може би, ще има възможност да се върнем към здравия разум", заяви тя.
Зам.-директорът на Европейския съвет за външна политика посочи, че за целта е необходима Декларация от македонска страна, в която да залегнат българските искания - името Северна Македония се отнася само за територията на Р.С. Македония, за езика да е ясно, че става въпрос за формата, кодифициран след 1945 г. и отказ от твърдението, че у нас има македонско малцинство.
USD
CHF
EUR
GBP
borislav-kasabov
на 21.11.2020 в 16:08:58 #17vojo-m българино българо-македонецо пак чети . ................................ Хич и не се притеснявам че копирам цели експертни статии от българския виртуален печат . Админи на News. bg да не сте посмели да триете ! Борислав Касабов ............................... В изданието на Енциклопедия Британика от 1911 г. са посочени следните статистически данни за населението на Македония : Българи: 1 150 000, от които, 1 000 000 православни и 150 000 мюсюлмани (българи мохамедани) Турци: 500 000 (мюсюлмани) Гърци: 250 000, от които 240 000 православни и 10 000 мюсюлмани Албанци: 120 000, от които 110 000 мюсюлмани и 10 000 православни Власи: 90 000 православни и 3 000 мюсюлмани Евреи: 75 000 Цигани: 50 000, от които 35 000 православни и 15 000 мюсюлмани Общо 1 300 000 християни (почти изцяло православни), 800 000 мюсюлмани, 75 000 евреи, или общо 2 200 000 души население за цяла Македония. Езиковата комисия на АСНОМ -Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония или АСНОМ , (на македонска литературна норма: Комисија за јазик на АСНОМ) е създадена през ноември 1944 г. от АСНОМ. Тъй като Югославия признава съществуването на отделна македонска нация и език, на Комисията е възложено да изработи и стандартизира македонския литературен език посредством въвеждането на македонска азбука и македонски правопис. Първата комисия заседава от 27 ноември до 4 декември 1944 година и е съставена от местни академици и писатели. Това са (отляво надясно на снимката) Васил Ильоски, Христо Зографов, Крум Тошев, Даре Джамбаз – политически представител без филоложко образование, Венко Марковски, Мирко Павловски, Михаил Петрушевски, Христо Проданов, Георги Киселинов, Георги Шоптраянов, Йован Костов – стенограф. Комисията решава велешкият, прилепският и битолският диалекти да са основа на бъдещия литературен език (също като Кръсте Мисирков в 1903 година), и предлага кирилска азбука. Техните предложения за азбуката са към стандартните кирилски букви да се добавят: сръбските Ј и Џ; старобългарските кирилски Ѕ и Ъ; предложените от Венко Марковски версии на Љ, Њ, Ќ и Ѓ (които съдържат малко кръгче в долния десен край на Л, Н и К, и малко кръгче в горния десен край на Г.) Въпреки че част от македонските диалекти съдържат фонемата Ъ [ɤ̞] (междинна задна незакръглена гласна) или носовата гласна Ѫ [ɔ̃] и използват за обозначаването ѝ българските букви Ъ или Ѫ, според някои тогавашни мнения западните диалекти, на които щял да се основе литературният език, не са сред тях. Блаже Конески се противопоставя на включването на Ъ въз основа на това, че в литературния език няма такъв звук (въпреки че езикът тогава още не е стандартизиран), а оттам, че няма нужда да присъства и в азбуката. Още смята, че с премахването на Ъ от азбуката, говорещите ъ-диалекти бързо ще се приспособят към стандартните диалекти. Опонентите на Конески посочват, че Ъ трябва да се включи в азбуката, защото фонемата е разпространена и сред западните диалекти. Според македониста Виктор Фридман и историка Стоян Киселиновски Блаже Конески се „застъпва [на комисията] за използването на сръбската (Вуковата) азбука в Македония“. Блаже Конески преждевременно напуска срещата, а за приемането директно на сръбската азбука се изказва още д-р Милка Балванлиева – Джорджевич от Белград. АСНОМ отхвърля препоръките на първата комисия и свиква нова. Въпреки че не дават официална причина за това, най-вероятно причината е в присъствието на Ъ в азбуката. По мнението на Милован Джилас, Едвард Кардел и Тито тя е прекалено „близка до българската“. С отхвърлянето на подбраната азбука от първата и втората комисия, АСНОМ свиква ново събрание с десет души, от старата комисия остават Васил Ильоски, Блаже Конески, Венко Марковски, Мирко Павловски и Крум Тошев. Новите членове са Киро Хадживасилев, Владо Малески, Илия Топаловски, Густав Влахов и Иван Мазов. При гласуване за запазване или премахване на буквата Ъ се стига до равен брой гласове, но въпреки това тя е отстранена. На 3 май 1945 година третата комисия представя предложенията си, които са приети от ЮКП в същия ден и публикувани в официалния вестник Нова Македония. На 5 май 1945 година предложенията на комисията са публикувани в Служебния вестник издаван от АСНОМ. Препоръчаните промени от Комисията са: приемане сръбските Ј и Џ; приемане старобългарската кирилска Ѕ; приемане на сръбските Љ и Њ, сходни с предложените от Марковски букви; създаване и приемане на Ќ и Ѓ (по предложените от Марковски форми); отхвърляне на старобългарската кирилска Ъ (Ер голям). Отхвърлянето на Ъ заедно с приемането на 4 сръбски букви (Ј, Џ, Љ и Њ) дава основание за критика, че комисията е „сърбизирала“ азбуката, докато искащите да оставят Ъ в азбуката са обвинявани в „българизиране“. Въпреки това, азбуката е официално приета и се използва и до днес. bg.wikipedia.org/wiki/Езикови_комисии_на_АСНОМ Толкова за македонската азбука и за неволните или не грешки на товарищ президент Путин, който чете ще разбере ...
borislav-kasabov
на 21.11.2020 в 15:55:19 #16vojo-m - българино българо-македонецо чети По следите на един запис в дневника на Богдан Филов 30 август 1944 г., сряда. Регентът на Царство България Богдан Филов записва във водения от няколко години от него дневник: „Слязохме в Панчарево и в 11 ч. видяхме Станишев[1] и Драганов.[2] Станишев ни каза, че той е във връзка с македонски дейци, за да се провъзгласи „независима“ Македония, като в нея останат временно две български дивизии, додето се организира местна войска. Не било вярно, че това щяло да стане под покровителството на немците. Засега се събирали само представители на Скопие, но той разпоредил да се съберат в Скопие по трима представители на всеки град. Тази „независима“Македония щяла все пак да влезе във федерацията на Тито и македонските партизани се командвали от Тито, но той им бил признал пълна независимост". От този откъс разбираме, че през август 1944 г. Александър Станишев, който министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Иван Багрянов, е във връзка с „македонски дейци“, сред които видимо старите вемереовци Йордан Чкатров, Димитър Чкатров и Димитър Гюзелев. Те от своя страна поддържат контакти с македонските партизани, предвождани от дългогодишния борец с югославския режим Методи Андонов-Ченто. Заедно с него те работят за осъществяване на решението от 2 август 1944 г. от „Антифашиското собрание на народното ослободуенйе на Македонийа“ (АСНОМ) за бъдещето на „Македонийа“ тя да се конституира като „македонска држава“ с „народниот македонски йазик“ в „демократска федеративна Йугославийа“. Тези решения пък са израз на един растящ коненсус през лятото на 1944 г. в македонското общество, свързан с нежелание да се използват повече сръбския и българския език, с неприемане на „Велика България“, но и нежелание за връщане в предишната сръбски доминирана Югославия. В случая, както е видно, с българската пишеща машина и буквите от българската кирилица не са проблем да бъдат отразени желания, които са набрали сила. На самото събрание присъстват и представители на американската и английска военни мисии в Югославия. Един български меморандум Сетих се за този прелюбопитен епизод тези дни, когато стана дума за изпратения до всички държави членки на общността т. нар.Разяснителен меморандум относно отношенията на Република България с Република Северна Македония в контекста на разширяването на Европейския съюз. В него се съдържат условия за българската подкрепа за европейската интеграция на Скопие. Документът пряко се отнася към гореспоменатите решения на АСНОМ, доколкото говори за "етническия и езиков инженеринг", за самото събрание, като ясно заявява, че "македонски език“ или "етническа принадлежност" не съществуват до 02.08.1944 г. При създаването на новия език "се симулира естествен процес, основан на диалект.“ Но ако констатациите в Меморандума са верни, то как да си обясним факта, че и един министър от правителството на Иван Багрянов работи по програмата на АСНОМ и видимо не гледа на августовските развития от 1944 г. по начина, по който гледа изпратеният в Брюксел текст? Изненада ли е също, че пробългарски настроени местни македонски дейци се свързват с партизаните и дори с македонските комунисти, за да работят за някаква форма на македонска държава с македонски език в нея? И докато отговорът на тези два въпроса ще е твърде полезен за София, то признаването на политическия македонизъм и откровеното му представяне може би са полезни за Скопие и неговото освобождаване от наслоенията на югославската комунистическа историография. Решенията на АСНОМ, автономизмът и македонската държавност Идеята за „автономия на Македония“ - дори и когато след април 1941 г. тя е част от „Обединена България“, - е твърде здраво залегнала в светогледа на македонските среди. Ето защо български полицейски доклади потвърждават, че на тежненията на местните активисти се гледа от София с подозрителност. Обобщавайки времето от април до декември 1941 г., в доклад до Дирекция на полицията в София от 13 януари 1942 г. областният полицейски началник в Скопие констатира как още в началото на установяване на българската власт старите вемереовци "започнаха да критикуват действията на българската власт и проагитират между населението идеята за създаване на автономна Македония“. Ето защо, свидетелства полицейският началник, "същите бяха веднага поставени под непрекъснато наблюдение“. Неслучайно още преди три години, на 3 юни 1941 г., отново Филов, тогава премиер, записва по отношение на самия бъдещ министър Станишев: "Приех и проф. Станишев; отхвърля категорично приписвания му възглед, че бил за автономна Македония.“ Но това, което Станишев отхвърля пред Филов в началото на юни 1941 г. го потвърждава в края на август 1944 г., и дори добавя, че става дума за „независима Македония“, че и за връзка през вемереовци с партизаните, които са пък под командата на Тито. Също не са скорошни и подозренията в поведението на Д. Чкатров и Д. Гюзелев. Отново неслучайно полицейски доклад, изпратен от Скопие до София още през януари 1942 г. твърди: „Има основание да се вярва, че не може безрезервно да се вярва на двамата първенци Чкатров и Гюзелев, макар официално те да твърдят, че са на базата за Велика България, понеже има макар и дребни прояви, от които може да се извади заключението, че при първа възможност те ще изменят на отстояваните от тях принципи за държавна общност и приобщаване на новоосовободените земи към Майката-Отечество“. Настроенията на населението По-важното е обаче, че автономистките настроения и желанието за отделна държавност съвпадат и с растящо отчуждение от новата българска власт, включително и на среди, които посрещат с възторг края на кралска Югославия. Още през декември 1941 г. българската полиция наблюдава "едно охладняване на местното население към официалните органи – властта и въобще правителството". Нещо повече, констатира се още, че „90% от младежта“ е дори с „левичарите“. И докато острието на младите в края на 30-те е насочено срещу кралска Югославия, то вече оспорва „Велика България“. Коментирайки в доклад до дирекция на полицията в София състоялата се през март 1942 г. в Скопие футболна среща между Левски (София) и Македония (Скопие), скопският областен полицейски началник изтъква: "Озверена, публиката отправяше най-низки хули по адрес на софиянци, чуваха се викове „майка бугарашка“, „Долу България“, „Горе Македония“. Той открито говори, че мачът е само израз на „противобългарското настроение всред местното население“ и „неприязън към всичко българско“. Неслучайно през юни 1942 г., събирайки се в кантората на Йордан Чкатров в Скопие, местни дейци решават да отправят изложение до цар Борис III. В него те настояват за по-голямо участие на местното население в управлението. А и много от горните информации видимо не са неизвестни на царя и преди изложението. Ето защо по време на посещението си в Скопие в началото на октомври 1942 г. той произнася реч, в която говори за Македония като самостоятелен политически субект, чиято съдба предстои да се реши един ден в бъдещето, след войната. Явно казва на насъбралото се множество това, което е убеден, че то би желало да чуе. Откога е сътрудничеството на десни с леви и комунисти за „независима Македония“? При известието за асномските решения и очертаването на проекта за другата асномска "независима Македония“ явно се налага Д. Чкатров и Д. Гюзелев да си спомнят за това, че не са били толкова далече от младите леви в Македония в миналото. Още в писмо до София от 1940 г. двамата пишат: " . . . Левичарите са големи противници на сърбите и пледират за самостойна Македония, за която сме и ние. Така, както водят борбата, левичарите не ни пречат в нашата агитация, а повече я засилват“. И след установяването на българската власт, още през август 1941 г., областният полицейски началник в Битоля съобщава до София за връзки и съвместна дейност на Чкатров и Гюзелев с комунистите. Всъщност, причина за подобно тяхно поведение, вече през лятото и есента на 1944 г., е и обстоятелството, че трите години българска власт видимо засилват усещането за македонците като отделна нация с право на собствена държава. Неслучайно самият Методи Андонов-Ченто, председател на Инициативния комитет за свикване на АСНОМ, кани хората на Акционните комитети, посрещнали българската власт през април 1941 г. - Йордан Чкатров и Трайче Чундев, да присъстват на събранието. На празно място ли идва решението на АСНОМ за „йазика“? И решенията на АСНОМ за езика съвсем не се появяват от нищото, нито просто долитат от Москва или Белград. В този смисъл не само Коминтернът е вдъхновител на идеята за македонска държава с македонски език. Оказва се, че двете десетилетия живот в Югославия са създали друга чувствителност и идентичност сред местното население. Още при посещението си в началото на май 1941 г. отново изпълнения с оптимизъм Б. Филов все пак записва в дневника си: „ ... всички употребяват много сърбизми. Ученички от гимназията в Скопие не знаеха вече български. Ако сръбското владичество се беше продължило още 20-30 години, в градовете сигурно българският език щеше да изчезне, поне у интелигентната класа.“ Всъщност, още в началото на 30-те писателят Петко Росен припомня софийски анекдот, според който племенница на премиера Андрей Ляпчев му пише от Ресен писма, пълни със сръбски думи, които той трудно разбира. Обобщавайки времето от април до декември 1941 г., областният полицейски началник в Скопие констатира: „В болшинството си населението говори български език на македонско наречие и то чувствително развален, следствие на безогледна сръбска пропаганда“. Както е видно, македонското население трудно избягва сърбизмите, но полицейският началник, въпреки патриотизма си и служенето на правителството на Филов и Оста, има проблем с русизмите. По-важно е обаче, че решенията на АСНОМ от 2 август 1944 г. въщност отразяват растящите настроения след 20 години сръбски книжовен и 3 години български книжовен език - да започне да се пише на местните говори и те да придобият статута на държавен език. Ето защо в късното лято и ранната есен на 1944 г. германската пропаганда започва да говори за „независима Македония“ и да списва материалите си на местния македонски говор. На местен език започва да предава вече и контролираното от германците Радио Скопие. Дори и пробългарската македонска десница е принудена да се съобрази с тези обстоятелства и издава материали на български език и на македонски говори едновременно. Изводите Гореизброените факти и обстоятелства показват няколко неща. Старата югославска историография крие участието на десницата в борбата за македонска държавност. Но те показват и нещо друго. Желанието за македонска държава, идентичниост и език предшества, а не следва АСНОМ и Титова Югославия. Вярно е, че политическият югославски контекст ще се отрази чувствително на практическата реализация на този проект. Думите Македонија, Југославија, Србија предстои да се изписват по един и същ начин на македонски и сръбски. В македонската кирилска азбука няма да остане нито една буква, която съществува в българската кирилица, а не присъства в сръбската. Ала желанието за собствена държава със собствен език е резултат от нормална историческа еволюция и предшества АСНОМ, а не е негово творение, както ни уверява Меморандума. Както и завръщането към някакво автентично македонство неповлияно от югославския комунистически контекст и Белград е въпрос на разговор в самото македонско общество. То обаче едва ли ще го проведе при наличие на ултиматуми от София по пътя към Брюксел. * Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа. [1] Александър Станишев – родом от Кукуш, завършил медицина в Мюнхен, водещ български хирург в периода между двете световни войни, министър на вътрешните работи и народното здраве в кабинета на Иван Багрянов от 1 юни до 2 септември 1944 г. Осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г. [2] Първан Драганов – външен министър в правителството на Иван Багрянов в същия период.
vojo-m
на 21.11.2020 в 12:28:06 #15Вас Бугарите ви се смее цел балкан, полоши сте и од Грците,немора да одам назад во 15-16 век да докажувам кој што бил ,доволно е 2-ра светска војна ,сеуште има живи сведоци кои се бореле ,и прашајте ги против кого се бореле, Македонски фронт е основан за ослободување на Македонија од Бугарска окупација,90% се Македонци по националност.Велите Тито не создал? Тоа е најглупавото нешто и намерно игнорирате историски факти ,АСНОМ ја создаде првата слободна македонска држава.Велите јазикот е бугарски дијалект? Не туку Бугарскиот јазик е македонски дијалект или недовршена фирма на македонскиот јазик,словенската писменост започна од Македонија кога Бугарија не ни постоела теоретски а не па физички.И за крај , имате Македонци раселени по целиот свет од пред 2 светска војна кои немаат врска со комунистите и Тито а пак се викаат себеси Македонци? Зошто не се нарекуваат Бугари? Во Австралија повеќето се од егејскиот дел на Македонија и се најголемите националисти ,нив тамо никој не ги пречи да се кажат Бугари? Прифатете дека несме исто и почитувајте го тоа ,така ќе ве почитуваме и ние а се додека имате илузии за Сан стефанска Бугарија ќе ве мразиме .
ivaylo-radulov
на 21.11.2020 в 11:09:43 #14А през 1599 г. Кара Трифун основава в Скопие първата българска книжарница, в която продава български църковни книги, вкл и първите печатни книги. Сред тях е и "Часословец" на Яков Крайков, отпечатана във Венеция през 1566.
ivaylo-radulov
на 21.11.2020 в 11:08:29 #13През 1667 г. български католически архиепископ, францисканец и книжовник Петър Богдан Бакшев е съставил най-ранната известна Българска История... Този авторов ръкопис е открит през 2017 г. в университетската библиотека на град Модена, Италия.Това е време почти един век от известната ни книжица на Паисий... Сега бих искал да запитам македонистите , феновете на титова Югославия и техните клакьори у нас , абе керата да сте чули за нещо подобно , което да се отнася за т. нар. Македония?! Ами за езика , който титовите тиквеници наричат „македонски"?! Не , нали? Ами... затрайте си тогава бе, засрамете се - целия свят ви гледа резилите. Освен , че е автор е на първата „История на България“ той е написал и други книги с историческа тематика като: „История на Охрид – столица на България“, „Хроника моравската мисия на Св. св. Кирил и Методий“, „Призренската епископия“ и други.
ivaylo-radulov
на 21.11.2020 в 11:07:32 #12Пълни щуротии , ама стопроцентови...Няколко групи /предимно платени , разбира се/ от редовните манипулатори , които ни презентират за големи експерти , а всъщност са платени клакьори по интереси и които ежедневно опитват КОНТРОЛ над УМОВЕТЕ ни бяха активирани и по североМакедонските щуротии. Такава агресия срещу собствената си страна и национални интереси - ето това са крайноДесните радикализирани манипулиращи - готови да докарат мръсни води от девет дерета за да заработят шибаните си петаци...
Thomаs Linke
на 21.11.2020 в 01:06:19 #1158енг + Илинден и Гласовете ви чувам. Цялата тетралогия е добра, голям е Талев.
Thomаs Linke
на 21.11.2020 в 01:00:19 #10Всъщност на никой на Балканите не му дреме дали РСМ ще влезе в ЕС или не. Подобни "новини" са част от медийния натиск да се обясни калко другите са разочаровани от България и колко подкрепят северджаните
28 години им продължи спора с Гърция за името, и те тогава им бяха черни, но пък се оказаха търпеливи. Ние бърза работа нямаме, поне така би трябвало да е. Серевомакедонците да се откажат от всичката ни заграбена история допреди 44та и да признаят, че езикът им е диалект на българския. Пък да си пазят паметниците на Гоце Делчев и Цар Самуил в Скопие 
А ние може и един на Ванчо Михайлов да им подарим 
Опако
на 21.11.2020 в 00:56:14 #9Има един африкански афоризъм: "Подай ръка на един макак и той ще ти се покатери на главата"! Ние им подадохме ръка и те ни се изкендриха на тиквите! Питам ви: как мислите, че би трябвало да се чувстваме в тази ситуация? Гузни ли? Били разочаровани от нас, ами дайте да им позволим да нарекат един български диалект, макар и напълно измислен, македонски език официално и догодина ще видите как цялата ни литература от епохата на Борис и Симеон ще бъдат обявени за македонски! Нищо, че наз ни имат за татари - това няма да ги посвени, защото, чрез сърбоманските си ментори, те изпълняват политиката на Москва. Помните ли кой друг народ бе наречен татари от руснаците? Ето вижте глупакът Пен4о, той е русофил и псевдопатриот - щял да вкарва С. Македония в България! Бля продължават да си правят с вас каквото поискат, а вие още се борите с паметниците им и техните сенки, наследството на Коминтерновската политика в Македония, близо век по-късно!
Pen4o
на 21.11.2020 в 00:11:33 #8Само един начин за македонците да влязат в ЕС - като част от Бьлгария
Кастело Белведере
на 20.11.2020 в 23:21:21 #7Дали македонският народ храни вражда към българите е съмнително, но е очевадна изскочилата и подклаждана от наци-хайдутите омраза на много българи към македонците. Излазът на негативни емоции и страсти на повърхността няма да реши нито един проблем, а ще отвори много други за съжаление.
nsmilitia
на 20.11.2020 в 22:45:13 #6Стига ни вменявали вина за нещо очевидно и просто. Макетата няма да минат метър за наша сметка. Стига само сме ги дундуркали!
58eng
на 20.11.2020 в 22:39:43 #5Нека добавим Железния светилник и Преспанските камбани...прочети ги,няма да сбъркаш!
58eng
на 20.11.2020 в 22:38:44 #4Метр, имаш предвид Талев,нали?
Zolyo
на 20.11.2020 в 19:26:26 #3Хора като тази продават България и народа ни за една заплата. Ако не го каже това, тя няма да бъде дълго време на поста който заема. Това което предлага е смешно: Северна Македония да мине метър с една декларация. Проблемът е че в техните учебници пише лоши и неверни неща за България, децата им се зареждат с омраза към нас. Историята ни е открадната - като Цар Самуил дето уж бил македонски цар, а той навсякъде се е писал за български и никъде не е написано за македонец. В книги на Димитър Такев, като Железният Светилник, в изданията в Македония, всяка дума която той е написал “българин” е сменена на “македонец”. И още много такива. Така не става. Няма да позволим да ни унижават.
Tomorrow
на 20.11.2020 в 19:17:15 #2Илиев Тъпако, за този договор постигнаха консенсус всички партии с огромна обществена подкрепа! Прочети до края статията преди да коментираш, малоумник продажен!
iliev72
на 20.11.2020 в 19:02:17 #1Поредната ЕС гъзолизка ! Този договор е напълно безсмислен и няма никаква полза от него ! Поредният дипломатически провал на ГЕРБ !