Президентът наложи вето върху Закона за личните данни

Вето върху промените в Закона за личните данни наложи президентът Румен Радев, съобщиха от Администрацията на държавния глава.

Радев възразява срещу установените с § 26 критерии при обработването на лични данни за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.

Припомняме, промените в Закона за личните данни бяха приети от 44-то Народно събрание на 24 януари 2019 г.

Нов регулатор за контрол на медиите заформят в Комисията за защита на личните данни

Увеличава се автоцензурата, прогнозира Димитър Ганчев

Според президента с промените в Закона поведението на журналиста, писателя и учения става твърде предвидимо и очаквано вероятно съобразно закона, но не винаги в интерес на истината. Цялото общество ще бъде потърпевшо. Неслучайно в своята практика Конституционният съд е откроил значението на правото свободно да се изразява мнение като един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество и като основно условие за неговия напредък и за развитието на всеки човек (Решение № 7 от 1996 г.), пише Радев.

Президентът изтъква, че европейският регламент изисква държавите членки на ЕС чрез закон да постигат помиряване на правото на защита на личните данни с правото на изразяване и информация. Едновременно с това обаче регламентът не съдържа, нито препоръчва да има превес и надмощие в упражняването на едното право над другото, т.е. защитата на личните данни да е за сметка на свободата на изразяване и информация.

"С формулираните 10 критерии, по които журналист, научен работник и писател следва да преценява и да доказва, че е използвал правомерно лични данни, се създава ненужна свръхрегулация. Изискването да се изпълняват тези критерии, дори и поотделно, представлява ограничение. То засяга същностното ядро на свободата на изразяване и информация като основно право, признато още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от съдържание и неговото упражняване губи смисъл", пише в мотивите на държавния глава, с които иска парламентът да преразгледа приетите промени в Закона за личните данни.

От АЕЖ искат президентът да наложи вето върху Закона за личните данни

Законово се налага цензура, мотивират се от международната репортерска асоциация

Под формата на критерии за съразмерност със защитата на личните данни се прикриват законови ограничения на основни конституционни свободи, мотивира се президентът.

Той споделя основната цел на промените в Закона за личните данни - осигуряване на ефективното прилагане на новата правна рамка на Европейския съюз в областта на защитата на личните данни.

Без съмнение, същото включва и мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), пише президентът.

Той уточнява, че Регламент (ЕС) 2016/679 в част от разпоредбите си притежава черти на директива и всяка от държавите членки е длъжна да приеме нормативни промени за хармонизация със своето право. Според чл. 85, пар. 1 от Регламента се предвижда съгласуване със закон правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и информация, включително при обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.

Подкрепям изцяло подхода в чл. 85 от Регламента, пише Румен Радев.

В същото време той изброява промените в българския Закон за защита на личните данни, които нарушават дейността на журналистите.

"В ал. 2 на чл. 25з законодателят е приложил специфичен подход - подредил е в 10 точки критерии, по които журналист, научен работник и писател в своята работа следва да преценява и евентуално да доказва дали и доколко е постигнат балансът между свободата на изразяване и информация, от една страна, и защитата на личните данни, от друга.
Ще се преценява естеството на личните данни и обстоятелствата, при които е добита информацията.
Ще се отчита въздействието върху личния живот на засегнатите хора, което поставя под въпрос функцията и предназначението на разследващата журналистика. Ще се преценява и общественият интерес, както и дали данните са за лица, заемащи висши публични длъжности, т.е. политици, магистрати и др. Ще се съобразява и дали информацията е за лица, които "поради естеството на своята дейност" имат "по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото", без да се дава ясна дефиниция кой попада в този кръг", пише президентът.

Радев изтъква, че самият Регламент не съдържа такъв списък с критерии или нещо подобно.

Само в краен случай щели да глобяват медии според Закона за личните данни

Медиите могат да събират всякаква информация без правно основание

Свръхрегулацията не допринася за постигане на желаното равновесие и парадоксално се явява прекомерна, небалансирана мярка. Тя затиска и задушава основните права в разгръщането на техния потенциал. В случая свръхрегулацията на хипотезите, в които ще има конкуренция или колизия на тези две права (правото на информираност и правото на защита на личните данни - б.р.), силно накланя везните в полза на правото на защита на личните данни, като "се жертва" свободата на изразяване и информация.

Търсеният баланс е убегнал на законодателя, тъй като стремежът да се даде готова абстрактна формула за балансирана преценка не помирява, а генерира допълнително напрежение между конкуриращи се основни права, като несъразмерно ограничава упражняването на свободата на изразяване и информация.

Вероятно с така въведените критерии се е целяло "улесняване" на надзорния орган, съдилищата и дори на лицата, които обработват лични данни, като се създаде предвидимост и сигурност при преценката за законосъобразност на обработването на данни. Опасенията ми обаче са, че под формата на критерии за съразмерност на защитата на личните данни се прикриват законови ограничения на основни конституционни свободи, мотивира искането си за вето президентът.

"Въз основа на изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане § 26 относно чл. 25з, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, приет от 44-то Народно събрание на 24 януари 2019 г.", пише президентът към депутатите.