Коалиция "За да остане природа в България" и граждански групи призоваха за опазване на крайречните гори и повече място за реките, в което те да могат да се разливат. В тази връзка какво обясниха те ?
Предвид опита със злоупотребите при "прочистванията" край реки и дерета е нужно да припомним огромната роля на крайречните гори за предпазване на брега от ерозия, забавяне скоростта на водата, задържане на замърсители, регулиране на температурата в речните течения, осигуряване на места за убежище и размножаване за рибите и много други функции. При необходимост от прилагане на мярката "почистване на речните корита" е нужно да се подходи внимателно като се спазват Закона за горите и Закона за водите и се имат предвид следните особености:
Речните корита в планинската зона са сравнително тесни. Практиката показва, че сечта на здрави дървета извън населените места не допринася за подобряване на проводимостта на реката. Дори напротив - на тяхно място се развива гъст храстов етаж, който намалява речната проводимост. Затова, продължаващото провеждане на подобна сеч навежда на мисълта, че истинската цел на такова "прочистване" е добивът на дървесина.
При прочистване на речни корита в долните и средни течения на реките проблемите са свързани с изсичането на крайречна растителност, в някои случаи на разстояние до 500 m от леглото на реката, в участъци, в които няма дига. Отново, поддържането на проводимостта на речните легла е само претекст за добив на дървесина. Премахването на здравите дървета често води до ерозия. В резултат се увеличава значително рискът от по-големи щети - свлачища, подкопаване и срутване на подпорни стени, мостове и други. Световната практика е тези проблеми да се решават с опазване на крайречната растителност и дори възстановяването й при увреждане. Често областните администрации, които отговарят за почистването и поддържане на проводимостта на реките, нямат средства за това и наемат изпълнители срещу продажба на дървесина. Те от своя страна нямат никакъв друг интерес извън добитата дървесина, съответно вършината често пъти се оказва в реката, което практически задълбочава проблема с проводимостта и създава предпоставки за затлачване и образуване на "бентове", които се отприщват при първите по-сериозни порои.
В други случаи наблюдаваме "почистване на речното корито", което обаче е само предлог за добив на пясък и инертни материали. Обикновено, става дума за корупционна схема, която с нищо не намалява риска от порои и наводнения.
Какво да не се прави:
- Да не се извършва изправяне и корекции на реките, тъй като това увеличава скоростта на течение
- Да не се оставя добита дървесина по деретата
- Да не се оставят вършина в коритата на реките
- Да не се провежда гола сеч, особено във водосборни райони и в близост до реките
Какво да се прави
Когато се налага чистене на речните корита да се спазват стриктно разпоредбите:
"премахване на израсналите във водното течение дървета, дънери, храсти и всички паднали или с опасност да паднат дървета" (Закон за водите, чл.140, ал. 3, т.2)
За крайречните гори в горски територии при необходимост в около постоянните водни течения с изключение на изкуствено създадените насаждения тях се допуска премахване само на сухи и/или паднали дървета (Наредба за сечите, чл.71, т.1)
Да се осигури повече място за реките
Определяне на площи край реките в земеделски земи, в които високите води да могат да се разливат и да предпазват населени места надолу по течението. Тези територии се нуждаят от умно управление - да имат двойна функция. От една страна да се ползват за земеделие, а от друга да предоставят обеми, които могат да задържат високи води. Щетите върху земеделската продукция може да се компенсират със застраховане. Тази мярка следва да залегне в Плановете за управление на риска от наводнения и би била значително по-лесна за изпълнение от изграждането на нови язовири като ретензионни обеми. Сходни мерки в ПУРН-а има заложени.
Инфраструктура за водите съобразена с увеличените водни количества
Необходимо е ново оразмеряване на преносните системи за отток на дъждовните води, коeто да отразява факта, че зачестяват случаите, в които за кратко време се изсипват огромни количества валежи.
Наводненията през 2005-2006 г. доведоха до повсеместно безпланово изсичане на горите в речните течения с цел намаляване на риска в бъдеще. Тези действия бяха неефективни, за което сигнализираха и много природозащитни организации.
Припомняме, че на 23 август бе обявено бедствено положение в Карлово заради проливен дъжд, който се е излял над града, а днес на 19 септември, стана ясно, че се обследват само 96 къщи в наводнените села Богдан, Каравелово и Слатина. По информация на news.bg утре ще има заседание на Общинския съвет в Карлово и се очаква да бъде обсъдена ситуацията в наводнените села.
USD
CHF
EUR
GBP
