Ситуацията ескалира всяка изминала седмица и в обществото има напрежение по отношение на мигрантите.

Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на дискусия на тема: „Бежанската криза – национални рискове, регионални измерения и мерки за овладяването й”, в която участват 40 кметове на общини и населени места, основно от пограничните райони на страната, както и изпълнителният директор на НСОРБ – Гинка Чавдарова.

Като представители на изпълнителната власт участие взимат председателят на Държавната агенция за бежанците Петя Първанова, министърът на труда Зорница Русинова и заместник-министърът на вътрешните работи Филип Гунев.
Беше анонсирано и участието на премиера Борисов, но той не се появи.

„За мен моделът на мултикултурализма завърши”, посочи Димитров. По думите му фактите, които виждаме в стара Европа, свързани с последните атентати, показват, че този модел се е провалил. „Щом нещо не е възможно, няма как да се опитваме да го насаждаме със сила”, заяви Пламен Димитров. В този контекст той визира риска от пълна дезинтеграция и радикализация.

Пламен Димитров посочи и че отпуснатите от ЕК 160 млн. евро за усилване на границите на страната ни, би трябвало да бъдат само първият знак на европейската солидарност, която трябва да продължи с ясни, конкретни и ефективни мерки. „България не може да бъде част от периферията на ЕС. България освен всичко друго трябва час по-скоро да влезе в Шенгенското пространство”, категоричен бе президентът на КНСБ.

Според него сега е времето да се поемат конкретни ангажименти за разширяване на Шенгенското пространство, освен старта на 6 октомври на новата форма на европейската гранична полиция. Президентът на КНСБ изтъкна, че е много важно Дъблинският регламент да бъде отменен и ревизиран, но действия от страна на европейските институции в тази насока все още няма.

Той бе категоричен, че страната ни не може да се превръща в буферна зона както по отношение на икономиката, така и по отношение на бежанците. Според него е необходимо страната ни да се бори, част от удвоените средства по плана Юнкер да достигнат до българите.

Министър Русинова от своя страна акцентира върху проблема с непридружените деца. Тя посочи, че от Агенцията за социално подпомагане са регистрирали пет случая на такива деца през август, а през септември 3. Според нея основна трудност при работата с тези деца е свързана с установяването на самоличността им и езиковата бариера, която стои пред тях.

Според Петя Първанова, председател на Държавната агенция за бежанците, не може да бъде даден категоричен отговор на това дали лицата, които кандидатстват за закрила, могат да създадат риск за националната сигурност. Петя Първанова посочи, че ДАБ си сътрудничи с всички институции, имащи отношение към националната сигурност и без становище на ДАНС , ДАБ не се произнася по подадените молби за закрила. Производството приключва с решение за предоставяне на закрила или с отказ.